Овцевъдите имат желание да увеличават стадата си, но разрушените търговски канали се оказват сериозна пречка пред българския износ на агнешко месо. Това сочат анализите на икономисти от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA). Изследвайки структурните проблеми в животновъдството, учените заключават, че въпреки новите европейски субсидии овцевъдството трудно ще преодолее срива от последните десетилетия. Ако се върнем десетина години назад, ще видим, че през 2005 до 2006 г. страната е изнасяла по 8 хил. тона агнешко месо, което все пак е било знак за успешен бизнес.
След тази дата обаче търговията зад граница стремително пада, за да се отчете през 2013 г. експорт само от 1 500 тона.
Следващата 2014 г. отбелязва известно увеличение в износа, като зад граница са изтъргувани близо 1 900 т.
През 2015 г. обаче експортът пада до 1 600 тона и според експертите до 2020 г. няма изгледи нещата да се върнат на позициите преди десет години.
Ако се чудите защо сме започнали да внасяме, това е станало през 2008 г., когато българският експорт все още е бил значителен и е надхвърлял 6 хил. тона годишно. В същото време поради завишеното търсене на месо на вътрешния пазар вносът на агнешко месо ще расте и до 2020 г. ще достигне 1 600-1 800 тона. След 2016 г. годишният експорт ще бъде под 2 хил. тона.
И така през 2020 г. вносът на агнешко месо ще се изравни с експорта, което по никакъв начин не е сигнал за ефективност на политиките за подпомагане в този сектор. Защото при потенциал за вътрешно поризводство нямалогично обяснение защо да правим внос и то на безвкусни тлъсти меса от Нова Зеландия, например.
За разлика от овцевъдството, където очевидно липсват перспективи, единственият животновъден подотрасъл с добри хоризонти остава птицевъдството. За това бизнесът трябва да бъде благодарен не само на международните пазари, къдетоэ търсенето расте, но и на вътрешното потребление.
Както и при агнетата, така и при пилешкото месо износът отбелязва спад спрямо нивата от 2009 и 2010 г. Най-силна година е била 2011-а, когато от страната са изнесени близо 39 хил. тона пилешки продукти. През 2013 и 2014 г. се отбелязва срив до 24-25 хил. тона годишно.
Според икономистите до 2020 г. експортът ще се задържи на нивата от 26 хил. тона. Дори този бранш няма да се върне на нивата преди 6 години, което не е ласкателно за българското производство на месо.
Добрата новина е, че поне вносът на месо ще се свива, тъй като производството ще расте и браншът ще задоволява вътрешното потребление.
Според анализа ако през 2015 г. производството на птиче месо е около 100 хил. тона, след пет години ще бъде окоол 118 хил. тона.
