Много е важно новите финансови инструменти за предварително кредитиране, които ще се прилагат за лесното усвояване на средствата от европейските фондове да се въведат достатъчно рано, така хората да са информирани и да има реална ефективност от тяхното използване. Това препоръча ръководителят на главна дирекция „Земеделие” към Европейската комисия Михаел Пилке на конференция в София, посветена на приоритетите в агросектора през новия програмен период 2014-2020 г. Подобно на предишния период държавите-членки можеха да прилагат фондове за рисков капитал, кредитен фонд или гаранционни схеми, които да подкрепят фермери и фирми при получаването на свеж ресурс за изпълнението на инвестиционните си планове.
В България гаранционният фонд беше въведен доста късно и почти не проработи за разлика от рефинансирането, при което фонд „Земеделие” успя през банките да предостави ресурс от 80 млн. лева, съобщи изпълнителният директор на фонд „Земеделие” Румен Порожанов. Според него при пускането на гаранционните схеми обаче банките са се въздържали от кредитиране и така на практика са длъжници на фермерите.
По думите на Самуил Шидеров за периода са гарантирани заеми за над 700 млн. лв.
Въпросът е кои механизми ще бъдат избрани за подкрепа през новия период, така че подпомагането да стане максимално ефективно за агросектора, посочи още Порожанов. И посочи, че до средата на 2016 г. би било подходящо новите финансови инструменти да бъдат въведени.
По думите на Антон Аспарухов, шеф на дирекция „Програма за развитие на селските райони” в министерството на земеделието, администрацията във ведомството вече е готова с проект за нова финансова схема, която е депозирана във финансовото министерство.
Окончателната дума е на финансистите и правителството, които ще обсъждат варианти за създаване на Фонд на фондовете. Въпросът е да се реши точно кои финансови инструменти ще се прилагат - дали гаранционни или рискови схеми и как те ще се прилагат по оперативните програми, в това число и програмата за развитие на селските райони.
