"На народ, който му е къса паметта, му е дълго робството“. Думите са на Недко Каблешков, общественик и предприемач, благословен от съдбата да живее в три исторически периода – от следосвобожденска България, през двете световни войни до социалистическите времена, достигайки преклонната 97-годишна възраст (1867-1964 г.). Странно е, че точно личности като Каблешков днес са забравени от съвременниците, въпреки че точно той е родоначалникът на дарителството в страната.
Братовчед на революционера Тодор Каблешков, с житейското си кредо Недко по нищо не отстъпва на своя велик родственик. За него Галина Минчева неотдавна написа, че „адвокатът идеалист Недко Каблешков е сред малкото българи, дарили почти всичките си имоти и юридическа литература на общината в Пловдив“. И до края на дните си през 1964 г. живее само в една стая в Града под тепетата.
А на въпрос на внучка си какво го е направлявало в неговия път, той простичко отговорил - „Животът ми не е толкова важен, че да му се обръща внимание. Правил съм всичко, което е трогнало сърцето ми“.
Та за „трогването на сърцето“ ни е думата с този спомен. Или, по-точно за липсата на това пламъче у съвременния български предприемач, чийто морал бавно се топи, подхранван от манипулациите в предизборния период.
Повод за тези разсъждения ни дава последното решение за извънредния прием на проекти по програмата за развитие на селските райони, който уж бил насочен в полза на земеделските производители, нуждаещи се от техника.
Проблемът е, че приемът така скоростно беше обявен точно преди изборите, че и за недораслите в бизнеса е ясно, че 100-те милиона лева няма да отидат у фермери с идеали, близки до тези на Недко Каблешков.
Първо, защото за една седмица е почти невъзможно да се извадят актуализираните документи за кандидатстване. И второ, защото приемът нарочно е направен само за една седмица, за да спечелят предварително информираните. Сиреч, тези, за които лоялната конкуренция е непозната територия (terra incognita), а моралът – отживяла ценност.
Кой знае, може би наследници на Недко Каблешков все пак ще се появят и ще развиват законния си бизнес, неподвластен на политически натиск. Защото ако икономиката се крепи само на приближените до властта, горко на поколенията.
Колкото до робството на народа с къса памет, да се уповаваме, че каблешковците не са се свършили и че задкулисието на властта е само временно.
Екатерина Стоилова
