Заради сушата и очаквания срив в добивите на пролетните култури тази година фермерите ще разчитат основно на приходи от пшеницата. Песимистичните прогнози за спад на световните цени отчасти блокираха вътрешната търговия. Новините са разнопосочни, затова на този етап никой не се наема да прави дългосрочни анализи за развитието на пазара. На този фон е интересно да се проследи как българското производство се адаптира към външните тенденции и доколко родната пшеница остава конкурентна в Европа и по света.
Farmer.bg потърси за коментар професор Иван Киряков, директор на Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево.
Г-н Киряков, как определяте качеството на тазгодишната пшеница?
Не мога да обобщавам за всички сортове, но при тези на института със сигурност мога да кажа, че се постигна добро качество. Разбира се, всичко зависи от региона и от технологиите на прилагане. Но от 14-те сорта, селектирани в Генерал Тошево, около 4-5 са в първа група, а останалите са във втора. Институтът отдавна престана да предлага фуражно зърно, затова и семена от трета група не се произвеждат.
Показателите за реколтата са изключитено добри. Протеинът е 11, а при добива на мокър глутен (ДМГ) също се отчитат високи резултати.
Ако сравним нашите сортови със западните селекции, със сигурност отчитаме по-високо качество. Азбучна истина е, че доброто качество се постига при не толкова високи добиви.
Това означава ли, че заради доброто качество на родните селекции търсенето преди есенната сеитба расте?
За съжаление, през последните две-три години наблюдаваме тенденция към спад. Миналата година покупката на наши семена намаля с около 10%, което си обяснявахме с изключително лошата дъждавна година и намалението на площите.
Тази есен обаче спадът е с около 30%, което се обяснява с търсенето на чужди сортове. Въпреки, че като качество тези селекции не са добри, плюсът при тях е, че дават по-високи добиви.
Значи търговците отчасти изкривяват пазара и стопаните се насочват към чуждите селекции?
Нямам нищо против вноса на семена. В края на краищата пазарът е отворен и е нормално фермерите да търсят висока доходност на продукцията си.
Големият проблем е, че в България престана да се търси зърно, което е селектирано специално за климатичните особености на страната. По-точно, то се търси, но не се предлага адекватната цена за това качество.
Затова фермерите масово започнаха да се насочват към високодобивните западни селекции, чието качество е като за фуражно зърно. Но цената за него покрива себестойността и това определя интереса.
Може ли да кажете с колко е спаднало търсенето на българските сортове това лято?
Ще дам пример с най-разпространения сорт «Енола». Миналато лято по това време институтът ни беше продал около 2 хиляди тона пшеница. Тази година заявените количества са едва 650 тона. Ако пазарът се свие под 50% и земеделците намалят използването на семената, селектирани от български експерти, това вече би застрашило зърнения баланс на страната.
Какво точно имате предвид?
В момента изразявам не само становището на института, но и на колеги от частния селекционен бизнес, които са загрижени за състоянието на зърнената реколта през следващите години. Обяснението е в това, че българските сортове пшеница са създадени спрямо климатичните условия на страната, докато селекциите на западните компании отговарят на други природни въздействия.
Типично за българските условия е след снежна зима да последва суха пролет, което за семената, създадени в Германия или други части на Европа, не е нормално. Там просто зимите винаги са по-меки. Затова и техните селекционни центрове създават сортове, приспособими за по-голяма влажност, типична за тези държави.
След дъждовното лято и есента на миналата година, когато последва сравнително мека зима, чуждите сортове се проявиха много добре, защото тези условия са нетипични за нашите географски ширини.
Ако обаче последват нови години със суха пролет и са използвани чужди семена, това би означавало голям стрес за растенията, защото не са селектирани за нашите условия.
Това би било пагубно за реколтата, така ли?
Ако делът на българските семена в нивите на земеделските производители, се свие под 50% за сметка на чуждите сортове, това наистина ще бъде фатално за зърнения баланс. И не го казвам, за да атакувам конкуренцията. Трябва да ви кажа, че нашият институт преди години също предлагаше сортове с по-високи добиви, но отдавна ги спряхме от производство. Става въпрос за «Тодора» и «Свилена», които на практика са фуражна пшеница без добри качества.
Българската наука изследва състоянието на посевите и неслучайно хората с опит ни се доверяват, защото родните селекции са изпробвани с години. Докато за чуждите можем да говорим професионално едва след 4-та година от използването им на родна почва.
Да не би българските фермери да предпочитат вносните семена заради конкурентните цени?
Цените на вносната продукция не са по-високи от нашите. Базовите семена на института в Генерал Тошево струват 980 лева, докато чуждите са между 1 000 и 1 500 лв. Основната причина е, че в България вече не се търси качество, а добиви. Проблемът е, че при няколко последователни тежки години реколтата може да намалее така, че да не успеем да покрием зърнения си баланс. А това би било непростимо.
Как според вас, този проблем би могъл да се разреши?
Това е въпрос на държавна политика. Има начини администрацията да насърчи земеделските производители да използват български селекции за над половината от обработваемите си площи. Но това е въпрос на стратегия.
Всяко правителство, което защитава родното производство, би трябвало да прилага подобни механизми и се надявам в скоро време това да се случи. Защото подобна политика се прилага навсякъде в Европа.
Без подобна стратегия за запазване на родното производство би било непростимо държава като нашата да се наложи да купува зърно от Германия например. Защото това би се случило, ако заради несъобразена с нашите условия селекция не произведем необходимите за страната количества хлебно зърно.
Още веднъж повтарям, че изразявам тези опасения, не защото на всяка цена трябва да върна българските фермери като потребители на нашите сортове. Грижата на колегите ми е свързана основно с икономическата ефективност на зърнопроизводството, което единствено от агросектора поддържа експортния потенциал на страната.
Интервюто взе: Екатерина СТОИЛОВА
