Ким в градината

29-03-2005 г. Кимът (Carum carvi) е двугодишно тревисто растение. Произхожда от Азия и Европа. Това е една от най-старите познати подправки, описани в древната литература. Семена от това растение са открити в разкопки, датиращи от 3000 години преди новата ера. Кимът се отглежда заради семената, които съдържат от 3 до 7 на сто етерично масло, чиято най-важна съставна част е карвонът, който достига 60-70 на сто. Плодовете на кима съдържат 12-14 на сто обикновено масло, което се използва в сапуненото производство. Понастоящем ким се отглежда в цяла Европа, вкл. и у нас, макар и на ограничени площи, а също така и в САЩ и Канада. Най-големият производител на ким в Европа е Холандия. Като подправка кимът се използва за овкусяване на хляб, сладкиши и в кулинарията. В Европа той се употребява най-силно в немската и австрийската кухня. В скандинавските страни се използва при подобряването на алкохолни напитки, а в Унгария - при приготвянето на прочутия гулаш. Употребява се при производството на някои стерилизирани месни консерви и продукти. У нас се използва при приготвянето на някои сурово-пушени колбаси. Семената намират приложение и в медицината под наименованието Fructus carvi. Кимът е много добро медоносно растение и по време на цъфтежа се посещава масово от пчелите. Очистеното от етеричното и обикновеното масло кюспе е богато на белтъчини и е отлична храна за селскостопанските животни. Растението принадлежи към сем. Сенникоцветни и е двугодишно. През първата година образува розетка с много листа. В това състояние навлиза в зимата и външните листа загиват. На втората година от всеки корен се развива по едно стъбло, което след това се разклонява. Растението достига на височина до 1 метър и образува гроздове от бели цветчета. Листата са фино назъбени, с дълги дръжки, сложноперести. Растението образува сенник. Плодовете се образуват от две семенца и са удължено яйцевидни, светло- до тъмнокафяви. Ароматът на кима наподобява този на анасона. Вкусът е сладникав, ароматен, леко пикантен. Семената зреят от средата на юни. Цъфтежът продължава 15-ина дни. Плодовете се събират полузелени, за да се избегне загубата на семена. Подготовката на почвата се състои в дълбока оран. Наторява се с 40-50 кг/дка суперфосфат, а с оборски тор се тори предшественикът. Рано напролет, след като почвата просъхне, се култивира с последващо брануване за унищожаване на поникналите плевели и разбиване на почвената кора. Засява се възможно най-рано напролет. Сее се с редосеялка на дълбочина 1-2 см при междуредово разстояние 25-40 см. На декар отиват от 0,8 до 1 кг семена. Междуредовото разстояние е 40-45 сантиметра. След като растенията очертаят редовете, се прави първата обработка за унищожаване на плевелите и разрохкване на почвата. Втори път се окопава след около 3 седмици. Едновременно с това се прави подхранване с по 12-15 кг амониева селитра на декар. През втората година, след като започне вегетацията, почвата отново се обработва и се внася едновременно с това 15-20 кг на дка амониева селитра. Семената не узряват едновременно и се оронват лесно. Най-благоприятното време за прибиране е, когато семената от централния сенник започнат да узряват (от восъчна към пълна зрялост). Прибира се на ръка със сърп или пък с комбайн. Жътвата се извършва на по-ниските места в края на юни, а на по-високите - в началото на юли. При по-малки площи и жътва със сърп растенията се оставят на циментова площадка за доузряване и се очекват ръчно. При по-големи площи прибирането става с комбайн, разделно. От декар се получават по 100-120 кг семена. От в. Фермер