Критичната ситуация в сектор мляко принуждава животновъдите да изискват от министерството на земеделието тази година да получат директните си плащания още през септември вместо през октомври-ноември, каквато е практиката. Решението е взето на заседанието на управителния съвет на браншовия съюз, проведено в края на юли, съобщиха от организацията. По искане на Националния съвет на говедовъдите се очаква до 20 август да се проведе и среща с министъра на земеделието Десислава Танева, на която отново ще се обсъдят проблемите в млечния сектор.
Секторът настоява за извънредните мерки, които поне отчасти биха компенсирали загубите от ниските изкупни цени. Фермерите настояват за поне 10 стотинки за литър държавна субсидия, но само за стопанствата, които фактурират и предават на мандрите качествено мляко. Тази помощ ще важи за онези животновъди, които през последния квотен период са предавали мляко и могат да го докажат.
Животновъдите искат промяна и в паспорта на всяко животно (ЕКЖ) и тази промяна трябва да се извърши съвместно с агенцията по храните.
Съюзът на говедовъдите настоява още за бъдещо обединение на браншовите организации в говедовъдството, както и сондажни разговори с другите сектори в земеделието за изграждане конфедерация на земеделските производители в страната, подобна на Копа Коджека в ЕС.
Много членове на съюза са сигнализирали ръководството, че след изтичане на периода на задържане на животните ще преминат към ликвидация на стадата, посочва Михаил Михайлов, изпълнителен директор на съюза.
Анализите показват, че през юни на мандрите са предадени с 3 хиляди тона по-малко мляко в сравнение с месец май. Спрямо минала година обаче производство през юни е с хиляда тона повече.
Изкупните цени на млякото се запазват в старите граници – 0,40 до 0,60 лв за различните райони. Независимо че има индикация от мандрите за повишаване на цената, това все още не се случва.
В момента фермите работят на загуба, като с продукцията покриват само разходите за издръжката на млекодаващите крави, а издръжката на младите животни и пресушените крави си остава за тяхна сметка или чиста загуба.
Тази ситуация води до намаляване дажбите на животните, хранене с неподходящи фуражи и невключване на хранителни добавки и витамини във фуражите.
Твърде занижени са и мероприятията по селекцията- изкуствено осеменяване, отглеждане на младите животни и др.
Към това трябва да прибавим и напрегнатата епизотична обстановка, закъсняването с изпълнението на директните плащания на площ, индикации за нови, неизвестни досега болести по животните.
Фермерите се интересуват за износ на животни и поставят този въпрос и на парламентарния контрол, защото имат намерения да ликвидират фермите след месец септември и осигурят по-добра цена за животните си.
Една друга част от животновъдите вероятно ще се впуснат в друга авантюра, продиктувана единствено от мисълта за оцеляване- изграждане на малки цехчета за производство на сирене, кашкава, кисело мляко и др. вероятно за някои ще се получи- в определени райони, където икономически са добре и хората искат да консумират по-качествена продукция.
На други места обаче ще бъдат хвърлени пари на вятър, така както се получи при кандидатстването по мярка 4,1.
Според анализатори 82 млн лева са дадени за проекти, които няма да бъдат одобрени, почти колкото са загубите в животновъдството заради ембаргото, посочи Михайлиов.
Прогнозите на браншовиците са, че още от първи септември цените на млякото ще започват да растат, което е свързано със спада в производството и с фалити на ферми. Цените в Европа също ще растат, малките цехчета също ще се множат и ще преработват поне в началото не малки количества мляко.
Лошото икономическо състояние на фермите няма да им осигури добра подготовка за зимата, което означава и по-малко мляко. Надяваме се още през месец ноември цената да достигне 0,75 лв и тогава за млякото ще се заговори като за "бяло злато", коментира още Михаил Михайлов.
