Бизнесът от месопреработвателния бранш е увеличил собственото производство на суровини, инвестирайки в животновъдство. Тази тенденция се очертава през последните години като един от малкото плюсове в развитието на сектора. Това е отчетено на общото събрание на Асоциацията на месопраребатвателите в България, проведено в началото на юни, съобщиха от организацията. Въпреки продължаващия спад в потреблението на храни месопреработвателният бизнес се развива, като само за една година през 2014 г. броят на предприятията се е увеличил с 15 спрямо 2013 г. Така през миналата година предприятията за месо и колбаси в страната са наброявали 466, се посочва в отчетния доклад, изнесен от Илонка Аврамова, председател на асоциацията.
Бизнесът обаче остава притиснат от междуфирмената задлъжнялост, ДДС измамите и некоректното отношение от страна на търговските вериги – трите проблема, които не намират решение повече от 10 години. За разлика от млечния сектор, който намира пазари в чужбина, месопреработвателите разчитат основно на вътрешното потребление, което остава ниско.
От различните подсектори на месопреработването най-голямо търсене има на пилешко месо. По данни на НСИ през 2013 г. средно на година българинът е консумирал 11 килограма пилешко месо, 8,1 кг свинско, 1,8 кг агнешко месо и 800 грама говеждо месо.
Данните са далеч под средните нива за Енвропейския съюз, където през 2014 г. средната консумация на един европеец достига 66,7 килограма месо.
Целта на родния бизнес е да намира нови пазари, което може да се постигне само с традиционните колбаси. Браншът приветства новото субсидиране за животновъдството, което според тях ще се отрази положително върху производството на агнешко месо, където потреблението е изключително ниско.
