Защо остават неусвоени средства от ДФ "Земеделие" в Кюстендилска област

15-03-2005 г. С всяка година нараства интересът у земеделските производители в Кюстендилска област към предлаганите субсидии и кредити от поделението на ДФ "Земеделие" в Кюстендил. Миналата година бяха напълно усвоени средствата за подпомагане на картофопроизводителите. Тази пролет са разчетени пари за 650 дка. Върху площ от 3400 дка през предната година кооперациите отглеждаха царевица, за която получиха планираните по линия на фонда средства, а за настоящата се предвидени 3600 дка. Все по-голямо става желанието сред ръководствата на земеделските кооперации и арендаторите да използват субсидиите за усвояването на изоставените запустели земи. Само през 2004 г. бяха обработени с подходяща техника 6980 дка при гарантирани от ДФ "Земеделие" плащания за 8680 декара. Прави впечатление, че за настъпващата пролет са предвидени целеви помощи за... 3850 декара! Навярно заради неизползваните в предните години средства. Кои са обаче причините за това? Много заинтересувани земеделски производители се питат с основание, защо от страна на МЗГ и на ДФ "Земеделие" не се предприемат мерки за премахването на десетките затруднения в подготовката на изискваните документи при кандидатстването по различните линии. Вместо да бъдат улеснявани с доближаването ни към преломната 2007 г., когато ще станем пълноправни членове на ЕС, предприемчивите арендатори и земеделски кооперации срещат още по-непреодолими трудности. Прав е и директорът на клона на фонда в Кюстендил Кирил Васев, като държи документацията напълно да отговаря на законовите изисквания. Повод за тези разяснения стана недоволството от многото формалности при сключването на договорите за арендуване на земята. Особено искането да бъдат прилагани удостоверения за наследниците, на разделителни протоколи или пълномощни за правото на един от наследниците да оформя договора. Знае се, че болшинството от тези наследници все още не са извършили доброволна делба, тъй като им са нужни допълнителни разходи. Пари са потребни също за нотариалната заверка и вписването в съдебните регистри на документите. Месеци трябва да отдели човек, докато установи връзка с пръсналите се навсякъде из страната правоимащи граждани. А крайно несправедливо ще бъде запустелите земи да се прехвърлят към общините, да станат тяхна собственост. Явно не може да се разчита и на комасацията! Единственият изход, сочат арендаторите и ръководителите на кооперации в областта, до възможния минимум да паднат ограничаващите, задържащите фактори при стопанисването и използването на земята. В интерес на нейните собственици, на държавата. Крайно време е в това отношение да се предприемат неотложни парламентарни и правителствени решения. Не се ли решат своевременно повдигнатите проблеми, родното земеделие няма да заема полагащото му се място сред останалите европейски страни. От в. Фермер