Лавровишната обича влага и сенчести места

15-03-2005 г. Лавровишната (Prunus laurocerasus) е вечнозелен храст. На височина достига до 3 метра. Стъблото му се разклонява силно. Разновидности растат свободно и в нашата страна. Естествените й находища са в сенчести и влажни долове, в букови гори - места, запазени от постоянни ветрове. Среща се по северните склонове на Средна Стара планина с надморска височина от 620 до 1400 метра, а в Странджа - при 150-250 метра. Пренесена в обществените паркове, лавровишната се засажда на сенчести места, най-вече под високи дървета. В места с много ниски температури през зимата е желателно укритие за избягване на повреди по листата. Лавровишната се развива добре на влажни, дълбоки, но водопропускливи почви, които да са богати на хранителни вещества. Декоративният ефект се дължи на листата. Те са едри (от 8 до 20 см дълги), елипсовидни по форма, гладки, кожести, лъскави, с тъмнозелена багра. Растението цъфти през пролетта. Цветовете са бели, дребни, събрани в гроздовидни съцветия с дължина от 5 до 12 см. Цъфтежът е продължителен, но декоративният ефект от него е малък. След прецъфтяването се образуват черни плодове. Като недостатък на този красив храст се сочи фактът, че всички негови части са отровни. Трябва да се внимава, особено с плодовете, към които биха посегнали децата. Лавровишната се размножава чрез разделяне на издънките, със стъблени резници и чрез семена. Храстът е подходящ за направа на жив плет, като отделни туфи във вилни места с надморска височина под 1400 метра, в кътове, защитени от постоянен вятър и студени течения през зимата. От в. Фермер