Ръководството на сдружение "Съюз на пчеларите в България" повторно ще внесе в парламента официално възражение срещу предложените в Закона за пчеларството промени, които принуждават фермерите да извадят кошерите извън населените места, съобщиха от организацията. Законопроектът е предложен от група народни представители, които вместо да инициират законодателство против сивия сектор в агросектора, решиха да унищожат единствения печелив малък бизнес в страната. Законопроектът предвижда пчеларите, които имат кошери в селските дворове, да отглеждат максимум до 10 пчелни семейства. При по-голям брой са длъжни да искат разрешение от съседите си или да изнесат кошерите извън населените места.
Като припомнят, че повечето пчелини са разположени в населените места и малка част са в горски или в общински имоти, от съюза обясняват, че дори в големите европейски градове и столици няма ограничения за пчеларството.
Повечето пчелини са изградени в урегулирани поземлени имоти /УПИ/ или терени без регулация, най-често близо до селищата. Това е обяснимо, защото пчелите са там, където са медоносните растения - дървета, храсти и треви. Освен в масивите от насаждения на рапица, слънчоглед, кориандър, лавандула, както и на овощни дръвчета, пчелите са в дворовете с цветя, овощни и зеленчукови насаждения.
Пчелите са в градовете, както е известно има и разположени върху големи административни сгради на световни столици, без това да пречи на хората. Нещо повече, добитите пчелни продукти при отглеждане на пчелите в градски условия са чисти или по-чисти в сравнение с отглежданите сред масиви. Статистиката сочи, че случаите на смърт на хора, причинени от ужилвания, са единични, докато вследствие на автомобилни катастрофи или ухапвания от кучета са много повече, но не се иска изнасянето на автомобили или животни от селищата. Пчелите и хората съжителстват от хиляди години, в резултат на което хората са се приспособили към пчелната отрова.
От името на колегите си председателят на съюза Михаил михайлов иразява безпокойство за бъдещето на сектора. "Не бива да се допуска изваждане на пчелните семейства от урбанизираните територии, защото това означава да ги изкараме на гола поляна - без ток, без вода, без ограда, без помещение за инвентар, без охрана", посочва Михайлов. И допълни, че общините трябва да осигурят подходящи терени за разполагане на изнесените пчелини, което спорде него едва ли е възможно в обозримо бъдеще.
Възраженията ни срещу предвидените промени в Закона за пчеларството са:
- Пчелните семейства /кошери/ не се застраховат против кражби - нито една застрахователна компания не изплаща премии за кражби;
- Много от пчеларите, бенефициенти по пчеларски програми са длъжни да не местят кошерите си от стационарните пчелини най-малко 5 години. Нарушението на договорите води до връщане на получените суми;
- Оглеждането на пчелите и добиването на пчелния мед и другите пчелни семейства са пряко свързани с прилагане на системата на добрите хигиенни практики. В местата извън регулация това ще бъде трудно осъществимо и свързано с огромни разходи за пчеларите.
Управителният съвет на сдружението „Съюз на българските пчелари” внесе първото си становище по законопроекта още в края на миналата година.
Подобни възражения бяха депозирани още до Десислава Танева, министър на земеделието и Константин Пенчев, омбудсман на България.