Абе да не говорим

22-02-2005 г. Думата ни е за заветната 2007 г. и за плащанията, които ще се изсипят над държавата ни, както сега обещава в преговорите ЕС. Над 1 млрд.лева на година за земеделието, достъп на всички наши фермери до ЕС-финансирането, най-малко по 1000 евро на година за дребните стопани, наречени от общността полупазарни и т.н., и т.н. Хубави лелеяни слова...ама. Никой не казва какви може да са неприятните ИЗНЕНАДИ. Първо - ЕС в момента изцяло променя аграрната си политика и самите експерти в общността още не знаят и не могат да кажат какво ще произлезе от промяната на генералната им линия. Второ - за да получи България обещаните засега устно пари, трябва да изпълни огромни и тежки ангажименти. Като: план за развитие на земеделието ни, ама с конкретните приоритети, които ще усвояват средствата, разплащателна агенция, която трябва да се проиграе как ще действа още в 2005 г, която да е готова в 2006 г., да строим в регистър всички площи земеделска земя, всички производители, да умножим лозарските декари до 1,5 млн., което засега е само пожелание и не е ясно как ще стане на практика, да започнем да прилагаме схеми на пряко субсидиране за различните култури...да не говорим за това, че сме ужасно далеч от ЕС-нормите, които европейците искат да покрием с предприятията, защото вече са болни на темата храни, и с млякото. Да не говорим за изяснената собственост на земята...Да не говорим за договорите за аренда и ползване...Да не говорим за законите, които 22 месеца преди влизане в ЕС хич не са и подготвени и одобрени от ведомствата в проектовид...Абе да не говорим...