Запасите от пшеница в Либия ще бъдат изчерпани след 2 месеца, ако държавната агенция, осигуряваща доставките на продукта, не открие източници за финансиране на внос, заяви пред Ройтерс председателят на либийския Фонд за ценова стабилност Джамал Ел-Шибани. След свалянето на Муамар Кадафи през 2011 г. в Либия се възцари хаос, а две правителства и два парламента, излъчени от въоръжени фракции, се борят помежду си за властта. Международно признатото правителство от лятото на 2014 г. се намира в град Тобрук, разположен в източната част на страната, докато в превзетата столица е групировката „Либийски разцвет”. Но никой от управленските органи не е приемал бюджет за тази година, докато тече борба за територии, петролни съоръжения , контрол над централната банка и над приходите от въглеводородите. Непрекъснатите сражения обаче са довели до рязък спад на приходите от износа на петрол (който намаля до 200 хил. барела за денонощие - 20% от нивото през 2013 г.) и съответно – до недостиг на чужда валута в местните банки, както и до затваряне на пристанища, а търговците вече се страхуват да сключват сделки и осъществяват доставки. Вследствие на това властите бяха принудени да намали наполовина доставките на брашно за фурните – до 65 000 тона месечно.
Ел Шибани не смята, че може да се говори за криза при хляба, макар някои фурни в Триполи и Бенгази да не работят, докато функциониращите вадят по-малки количества. Той обаче признава, че е налице недостиг при брашното. „Имаме брашно за един месец и разполагаме със запаси от пшеница, които очаквам да стигнат до началото на април”, каза председателят на фонда и добави, че страната е спряла вноса на захар, макарони и други субсидирани продукти, макар те все още да се намират в търговската мрежа.
По думите му централната банка на страната е спряла да превежда средства на управлявания от него фонд, оставяйки го със задължения от над 3 млрд. динара (1 млрд. паунда) към мелници и вносители на пшеница. От 3 месеца фондът чака отпускането на 200 млн. динара краткосрочно финансиране. В продължение на 3 седмици държавната агенция за изкупуване на зърно се опитваше да организира търг за 50 хил. тона хлебна пшеница и 25 хил. тона ориз, но проблемите с финансирането осуетиха сделката, съобщиха европейски търговци.
Базираната в Триполи държавна мелница „Матахан” съобщи, че през тази седмица е получила доставка от 25 хил. тона пшеница от Унгария, като се очаква още една да пристигне до края на месеца. Но нейният председател Мустафа Абдел-Маджид Идрис заяви, че държавата не е успяла да осигури 32 млн. динара, които мелницата е взела на кредит. Сега банките ще и наложат наказателни лихви, докато не успее да погаси задълженията си. Мелницата е натрупала дългове от 173 млн. динара заради неплатени сметки към нея от страна на държавата.
Част от сериозните проблеми на либийските власти идват от факта, че страната е вероятно най-големият потребител на хляб в света, пише Ройтерс. Килограмът се продава за 2 цента още от времето на Кадафи, който се опитваше да си осигури лоялността на либийците, субсидирайки основните хранителни продукти. Средната консумация на човек достига 15 килограма месечно. „Най-близките страни в класацията са с потребление от 5 или 6 килограма месечно”, твърди Ел Шибани. Обичайна гледка са либийци, които мъкнат пълни пликове или торби с хляб. Голяма част от него обаче после се изхвърля или се използва за храна на животните. Нещо повече, субсидиите за хляба са сериозен източник на корупционни практики. Находчиви търговци прекарват контрабандно камиони с брашно през южната граница на страната в Нигер и Чад. „Онези изобщо нямат нужда да внасят пшеница”, убеден е Идрис.
