В продължение на няколко месеца българските месопреработгватели са били поставени в безизходното положение да изпълняват изискванията на европейски регламент, който поради грешния му превод от английски на български език, е задължавал производителите да прилагат грешна технология, която би довела до бързо разваляне на колбасите. Това съобщиха от Асоциацията на месопреработвателите, които в края на миналата година са водели продължителна кореспонденция с българската и европейска администрация за изясняване на проблема. С последното законодателство на Европейския съюз (ЕС) за храните и тяхното етикетирани, което влезе в сила от средата на декември 2014 г., бяха въведени изисквания към преработвателите на животински храни, чията цел е потребителите да контролират съдържанието им с превантивна цел.
Според изискванията на един от европейските регламенти (номер 1169 от 2011 г.) месопреработвателите в държавите от ЕС могат да влагат като добавка фосфатна киселина така нареченото (Е 338) във всички месни продукти – салами, наденици, деликатели и др, но с едно изключение. Тази добавка не е разрешена за гъшия пастет. Огромният проблем за българските производители дошъл от грешно преведения регламент, направен от българските власти преди той да бъде обнародван в официалния вестник на Европейската комисия Official Journal. Чрез този неграмотно направен от българската администрация превод смисълът е обърнат, така че фосфатната киселина да може да се влага единствено в гъшия пастет, но не и в останалите месни продукти.
Големият скандал гръмнал, когато технолозите в българските месопреработвателни предприятия прочели регламента и обяснили, че този текст е абсурден и противоречи на практиката.
«Според технологичните изисквания влагането на фосфатна киселина в колбасите е задължителна, ако те се произвеждат от замразено месо, каквата е основната суровина в българската месопреработвателна индустрия», поясни Светла Чамова, изпълнителен директор на асоциацията. Единствено ако преработените продукти са от прясно месо фосфатите може да се избегнат.
Откривайки грешката, българският бизнес е изпратил писма до родното министерство на земеделието и до Европейската комисия. Докато родните чиновници са забавили отговора, от Брюксел автоматично са изпратили оригиналния текст на английски, от който се разбрало, че фосфати не могат да се влагат само в гъшия дроб. Именно тогава и европейските чиновници установили, че пращайки своя текст за превод от българските си колеги, явно са попаднали на непрофесионалисти.
В края на миналата година асоциацията все пак получава отговор и от българското министерство по казуса, което много странно препраща към министерството на здравеопазването, което като съгласувателен орган според тях имало отношение към тези законодателни текстове.
Може би заради тези и други случаи "загубената в превода" българска администрация често бива подлагана на кадрови смени, уж с мотива, че се търсят квалифицирани кадри. Да се надяваме, че с последните промени в земеделското министерство критериите за избор на експерти ще бъдат завишени. За да не се излагаме и пред европейците с чиновници, чиито познания на английски са на ниво А, но само в автобиографиите при кандидатстване за работа.
