Милост за акацията

Не е тайна за никого, че в последните години е налице една национална тревога около засилената сеч на родните гори. След като бяха свлечени и оголени много букови и дъбови гори от планински склонове, започна да се прибягва и към една увеличаваща се сеч на акацията. И то не само в полупланинските и планинските райони, но и в равнинните части на страната малки акациеви горички, защитни пояси по ниви, край пътища, реки и диги.
Преди години изцяло за това обвинявахме в криминални деяния циганите, които нанасяха поражения и пропуквания на много речни диги. Но вече е факт, че пред много домове в села и малки градчета се виждат стоварени акациеви дърва за огрев. Т. е. дърва за огрев за населението, доставени вече съвсем... законно!? Ако това е в норма сеч и прочистване на стари акациеви гори и насаждения, трябва да приемем нещата без притеснение. Но не винаги нещата стоят така. Безжалостите резачки посягат и на млади акациеви дървета. Ако перифразираме една фраза при гибел на млад човек тъкмо в разцвета на силите си, то за отсичането на млади акациеви дървета би се получило едно поетично звучене: тъкмо в разцвета на цъфтежа си!
Защо трябва по този неразумен начин де се посяга на млади акации и то след като се счита за целесъобразно да се добива дървесина, само когато диаметърът на дървото е над 25-30 сантиметра, а не с 10-15-20 см. Това е загуба за природата, загуба и за самите горски стопанства, и накрая нека си го кажем с болка загуба и за милионите жужащи пчели, които ни дават едни от най-ценните медове. За хората, които търгуват с дървен материал перспективата не е важна за тях по-важно е повече кубици и повече бързи парични приходи. Но някой трябва да каже на висок глас: стоп на подобна сеч!
Обнадеждаващото все пак е, че в програмата на новото правителство влизат и мерките за засилен контрол на безразборната сеч по нашите вековни гори. Но добре би било и пчеларското съсловие да нададе по-високо своя глас за безотговорното изсичане на млади акациеви гори и защитни пояси на диги и ниви. (А може да се предполага, че в някои краища на България се секат и млади липи и други медоносни дървесни видове.) Ето, посочвам едно чудесно поле за доказване на тези, които силно желаят да бъдат ръководители на пчеларски организации./Петър Тонев, fermera.bg