Обикновената робиния или псевдоакацията е дърво от семейство Бобови, което достига височина до 20 метра и може да доживее до 100 години. За родина на известната у нас бяла акация се смята Северна Америка, но днес се среща и в Европа, Азия, Австралия, Латинска Америка. Цъфти от края на май до юли, като за лечебни цели се използват листата, цветове и кората на младите филизи. Цветовете се събират в периода на цъфтеж, полуразтворени, сушат се при температура 40 градуса. Кората и листата се събират през цялата година.
В хомеопатията и народната медицина различните части на акацията се използват по различен начин за лечение на много болести.
Отварата от кората се използва при обострена язвена болест на стомаха и гастрит. За приготвянето й се взима ½ с.л. наситнена кора, която се залива с 1/2 литър вода, вари се 20 минути, прецежда се и се довежда до първоначалния обем с вряща вода. Изпива се за 1-2 дни в топло състояние.
Листата и младите филизи се използват във вид на настойка при заболявания на стомашно-чревния тракт. Суровината се накисва в спирт или водка при съотношение 1:10, държи се в продължение на 2 седмици на тъмно място, редовно стръсквайки бутилката. Изпива се по 1 ч.л. преди хранене три пъти на ден.
При болест на бъбреците се използва отвара и настойка от цветовете на бялата акация. Настойката се прави с водка, като в предишната рецепта. Използва се за разтривка при радикулит, ревматизъм. Отварата от цветове се прави като тази от кора, само че се взима 1 с.л. цветове на същото количество вода.
