От тази година земеделски производители, които не притежават животни, но имат собствени или наети ливади, ще получават субсидии за тях само ако ги косят редовно. Основното изискване е тревата в ливадите да не израства на височина над 70 сантиметра. Това е записано в наредбата за допустимост на земеделските площи. Целта на това изискване е притежателите на ливади да бъдат насърчавани да купуват животни или да ги отдават на реални животновъди, за да са икономически изгодни. Поради намаляването на стадата в страната последните две години стана масова практика хора без животни, които са взели под наем пасища, да ги заявяват като ливади и да получават субсидии за това. С новото изискване за косене на тревата фондът ще проверява редовно тези ливади и ако тревите са над 70 см, ще последват санкции. Идеята е по този начин хората без животни да бъдат принудени да се откажат от ползването на тези ливади, като ги предоставят на реалните фермери с животни, поясни пред Farmer.bg председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова.
Евроизискванията са един път заявени като ливади, мери или пасища, тези земи през следващите 7 години да не се орат, затова и те ще останат за оплзване основно от животновъди.
Затова и в промените на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е записано, че всяка година до първи март Общинският съвет определя с решение пасищата, мерите и ливадите за общо и индивидуално ползване. Списък на имотите за индивидуално ползване, средните рентни плащания за землището или за общината и данни за допустимите за подпомагане площи, се обявява в общините и кметствата и се публикува на интернет страницата на общината.
Пасищата, мерите и ливадите се разпределят между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище според броя и вида на регистрираните животни в зависимост от притежаваните или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади, но не повече от 10 дка за 1 животинска единица в допустимите за подпомагане площи и до 20 дка за 1 животинска единица в недопустимите за подпомагане площи.
Кметът на общината назначава комисия, която определя необходимата за всеки кандидат земя и разпределя имотите за всяко землище. До първи май на съответната година комисията съставя протокол за окончателното разпределение на имотите. При недостиг на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд в съответното землище към разпределените имоти комисията извършва допълнително разпределение в съседни землища и съставя протокол за окончателното разпределение на имотите в срок до 1 юни.
Окончателните протоколи по това разпределение се обявява в кметството и се публикува на интернет страницата на общината и може да се обжалва по отношение на площта на разпределените имоти в 14-дневен срок пред районния съд. Обжалването не спира изпълнението на протокола, освен ако съдът разпореди друго.
Ако в дадените землища има недостиг на пасища, мери или ливади от общинския поземлен фонд, по заявление от правоимащото лице в срок до10 юни комисията отправя искане до министъра на земеделието и храните или оправомощено от него лице за предоставяне на пасища, мери и ливади от държавния поземлен фонд.
Директорът на областната дирекция "Земеделие" назначава комисия, в състава на която се включват представители на общинските служби по земеделие и на областната дирекция „Земеделие”. Комисията разпределя необходимата за всеки кандидат площ в същите или съседни землища и съставя протокол за окончателното разпределение на имотите от държавния поземлен фонд, в срок до 1 юли.
Протоколът по ал. 10 се обявява в кметството и в сградата на общинската служба по земеделие и се публикува на интернет страницата на общината и на съответната областна дирекция „Земеделие”. Протоколът може да се обжалва по отношение на площта на разпределените имоти в 14-дневен срок пред районния съд. Обжалването не спира изпълнението на протокола, освен ако съдът разпореди друго.
Оценката за разпределените имоти се възлага от директора на областната дирекция "Земеделие" по местонахождение на земите от държавния поземлен фонд, а за имотите от общинския поземлен фонд – от кмета на общината.
Въз основа на протоколите и след заплащане на наемната или арендна цена и на разходите по изготвяне на оценката кметът на общината съответно директорът на областната дирекция "Земеделие" сключват договори за наем или аренда. Минималният срок на договорите е 5 стопански години.
Останалите свободни пасища, мери и ливади от общинския и държавния поземлен фонд се отдават под наем или аренда чрез търг, в който се допускат до участие само собственици на пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрирана информационна система на БАБХ.
Търговете се провеждат от областна дирекция „Земеделие” - за земите от държавния поземлен фонд и от кмета на общината - за земите от общинския поземлен фонд.
Останалите след провеждане на търга свободни пасища, мери и ливади се отдават чрез търг и на лица, които поемат задължение да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние, по ред, определен в правилника за прилагане на закона.
Условията и редът за отдаване под наем или аренда на пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се уреждат в правилника за прилагане на закона.”
Размерът и местоположението на общинските пасища, мери или ливади се определят с решение на общинския съвет в зависимост от броя и вида на отглежданите пасищни животни на територията на съответното землище, гласят още промените в закона за ползването на земеделските земи.
