Застрашени от измръзване са кълновете на късно засетите ноемврийски посеви

Агрометеорологичните условия през първото и второто десетдневие на ноември поддържаха активна вегетацията на пшеницата, ечемика и зимната рапица, осигуриха възможност за напредък в развитието и на по-късно засетите зимни житни култури. Настъпилото застудяване в края на ноември задържа, а във високите полета и на много места в Северна България прекрати развитието на есенните посеви.
През декември агрометеорологичните условия ще се определят от температури близки до климатичните норми, които са значително под биологичния минимум, необходим за вегетацията на зимните житни култури. През месеца есенните посеви в по-голямата част от страната ще се намират в състояние на покой. Изключения ще има на отделни места в крайните южни и югоизточни райони, където през относително по-топлите периоди (в началото на първото и второто десетдневие и към края на месеца) при зимните житни култури е възможно протичане на слабо изразени вегетационни процеси, които няма да доведат до промяна във фенологичните фази на културите.
В края на есента и началото на зимата при пшеницата ще преобладава фаза трети лист. Само част от посевите, предимно тези засетите в агротехнически срок, ще зимуват във фаза братене, която е предпоставка за успешното им презимуване. Късно засетите, през втората половина на ноември, зимни житни култури ще прекратят есенната си вегетация неукрепнали, във фаза поникване.
През декември прогнозираните стойности на минималните температури, на места до минус 9-10оС, при отсъствие на снежна покривка и по-продължително задържане, сериозно ще застрашават от измръзване пониците на късно засети ноемврийски посеви. Тези стойности са над критичните за трайните насаждения.
През декември очакваните валежи, около и над нормата за месеца, ще увеличават есенно-зимните влагозапаси в двумертовия почвен слой. В края на ноември почвените влагозапаси в еднометровия слой в голяма част от полските райони бяха над 90% от ППВ, а в крайните северозападните райони, в Софийското поле и на места в Тракийската низина достигнаха нива до  ППВ (пределна полска влагоемност).