Доклад на природозащитната организация WWF България сочи, че за периода от 2006 до 2013 г. незаконната сеч всяка година е била в размер на 2,4 млн. кубимески метра, което представлява една четвърт от общия добив в страната (6,9 млн. куб. м към 2012 г.).
Според изчисленията чрез незаконната сеч тодишно сивият сектор генерира приходи от над 100 млн. лева, върху които не се плащат данъци, а природата се унищожава.
Данните бяха оповестени от представители на международната организация в присъстието на експерти от министерството на земеделието и агенциято по горите, които разясниха последните мерки, предприети от държавата за намаляване на незаконната сеч.
Според експерти проблемите с контрабандната сеч в държавните гори се дължат на смесването на контролните функции и стопанския интерес в една и съща държавна институция - Министерството на земеделието и храните.
Допълнителни фактори са корупционните практики, политическия натиск, занижените изисквания за квалификацията на горските служители, размитата отговорност на участниците в дърводобива и неблагоприятните икономически условия и др.
Злоупотребите в горите се случват и заради несъвършената нормативна база, която позволява неточна инвентаризацията на горите, манипулации при определяне на добивите и най-вече неефективен контрол по цялата верига на планиране, маркиране, реализиране на сечта и транспорт на добитата дървесина. Критично ниска е и събираемостта на наказателните постановления за нарушения в горите - под 15%.
Нормативната уредба за дърводобив и експедиция позволява в рамките на точността на измерванията да бъдат документално „скрити” запаси и добив на дървесина в рамките на 10-30% от реалния запас.
Така при добив от около 7 млн. куб. метра годишно се позволява да бъдат потенциално добивани до 2 млн. куб. метра повече от официално декларираните обеми. Например, според изследване на "Медиана" от 2010-2011 г., общо 1,5 млн. български домакинства ползват средно по 8,1 пространствени куб. метра дърва за огрев годишно, или 5 589 000 пътни куб. м., докато официалната статистика отчита годишен добив от малко над 4 млн. плътни куб. м дърва за огрев.
В доклада на WWF са описани подробно причините за нелегалния дърводобив.
1. Добив на немаркирани дървета в насаждения, предвидени за сеч
Незаконната сеч се прикрива и дори "узаконява", когато отсечените дървета бъдат маркирани след сечта от отговорния за обекта лесовъд или се маркират с фалшива марка от самите нарушители.
2. Манипулации при изчисляване на обема на маркираните за сеч дървета
Изчисляването на обема отсечени дървета се случва по метод, който позволява отклонение до 8,7%. Това означава, че в документацията за планираната сеч се вписва по-ниска стойност от действителния обем на маркираните за сеч дърветата. Ако разликата между документиран и действителен обем бъде успешно скрита при експедицията на дървесината, тя на практика е незаконен добив.
3. Ползване на неверни данни за дървесните запаси от горскостопанските планове
Голям процент (80-90%) от насажденията се инвентаризират окомерно или чрез математико-статистически методи, а пълно измерване на всички дървета в едно насаждение се извършва в изключително редки случаи. Ако при маркирането се установи, че обемът на маркираните за сеч дървета при спазена интензивност на сечта (т.е. на определен % от запаса на гората) е значително по-голям от предвидените количества за сеч, тази разлика най-често се скрива.
4. Манипулации при изчисляване на обема на дървата за огрев и технологичната дървесина
При добива на дървата за огрев и технологичната дървесина нормативната уредба изисква в различните етапи на дърводобива от сечището до крайния получател една и съща стока по вид и количество да се измерва, приема, заплаща и отчита в три различни мерни единици. При добива - от сечище до временен склад - в пространствени мЗ, при приема - от временен склад до натоварване и експедиция - в плътни мЗ, а при крайния получател - в килограми, установени от кантара на клиента. При тези измервания и преизчисления се допускат съществени грешки поради високата субективност, ползването на некоректен коефициент за превръщане и неотчитане различното тегло на дървесината спрямо произхода й.
В резултат се натрупва една разлика от около 30-40%, която не се отчита при заплащане на добива и при определяне размера на тарифната такса. На практика в тази разлика могат да бъдат скрити и обемите, които са добити извън разрешените количества чрез горепосочените схемите.
Така при добив и официална продажба на около 4-5 милиона плътни куб. м дърва за огрев и технологична дървесина годишно нормативната уредба позволява, без да бъде заплатено на собственика на гората, да бъде експедирна над 1,5 милион куб. м дървесина.
5. Скриване на незаконно добита дървесина при експедицията
Практичният опит показва, че незаконно добитата дървесина най-често се транспортира без да се описва в протоколите за приемане и освидетелстване на сечищата и без да се отчита коректно при експедицията на дървесината. Как се случва това можете да прочетете в доклада на WWF.
6. Манипулации при окачествяване на маркираните дървета
Заниженото окачествяване на дървесината не намалява обема й, но позволява злоупотреби, които водят до по-ниска от реалната парична стойност на добитата дървесина, в ущърб на собственика. От извършеният анализ на данните за добивите през 2013 г. се установи, че са занижени качеството и съответно цената на много по-голям брой стъбла, отколкото теоретично е възможно.
WWF има препоръки за административно и законодателно ограничаване на незаконните практики, които можете да намерите в доклада. „Имаме предложение за промени в Закона за годите, които се надяваме следващият парламент да приеме, които предвиждат и мерки за нарушителите като полагане на обществено полезен труд“, заяви Димитър Баталов, директор на дирекция „Опазване на горите и лов“ в агенцията по горите.
Електронният билет, който ще се въведе от догодина, също е способ за блокиране на злоупотребите при превозването на дървесина.
