Прошареното пило крие опасности

В последните години часто срещано явление е загубата на пчелни семейства. Някои от тях загиват в края на май или юни, след продължителни застудявания, при недостиг на прашец и мед. Понякога има лек дъх на гнилостни процеси, което кара пчеларите да смятат, че става дума за гнилцови заболявания. С наближаването на медосбора, признаците затихват или изчезват., но могат да се появят отново през есента или следващата пролет. По правило в края на сезона останалите пчели от семейството се губят (излитат от кошера) а остатъците от запаси на мед и прашец се разграбват от другите пчелни семейства. Следва разпространение на болестта в целия пчелин и нерядко по съседните пчелини.Специалистите от лабораториите трудно дават диагнозата, защото не намират възбудителите на болестта.
Всъщност проблемният вирус е вирусът на острия паралич при пчелите. Той е устойчив на изсушаване, на действието на етер и хлороформ, загива в кипяща вода след 40 мин. Вирусът се съхранява на стайна температура в меда около месец, в гнилостната маса повече от 10 дни, на рамките до 100 дни.
Анализът в рабораторията по болести показва, че разпространението на този вирус е по цялата страна (Русия) и води до големи загуби. Младите пчели се заразяват при почистване на килийките от старите и загинали ларви. Възбудителят се съхранява в тялото на възрастните пчели до края на техния живот, а чрез тяхната слюнка се заразяват и ларвите.
Акарът Вароа е основен преносител на този вирус и способства за загиването на семейството. Между кошерите преносители са пчелите крадци, пренасянето на пити, търтеите и т.н. Разпространение може да настъпи и чрез пакети пчели, пренос на пчелни майки, подвижни пчелини.
В началния стадий на болестта пчелите отстраняват болните и загинали личинки, а пчеларят почти нищо не може да забележи, защото няма клинични признаци. В силно поразените семейства пилото има прошарен вид, някои от капачетата са продрани или с едно две малки отворчета. Когато от килийката се изтегли заразената ларва, тя леко се провлачва, тялото й изглежда като торбичка със светъл до тъмнокафяв цвят. Заразените пчели променят своето поведение, отдръпват се от личинките, престават да ги хранят, по-рано се включват в медосбора и лошо събират прашец. Може да загине част от семейството, а останалата да се стабилизира в процеса на медосбора.
Какво да се прави ако се констатира подобно състояние на семействата:
- стесняване и затопляне на семействата;
- отделят се заразените пити;
- осигурява се храна и прашец;
- семейсдтвата се подсилват с пила и рядък захарен сироп;
- продукти от заразените семейства не е добре да се използват за другите пчели.
Лечение се провежда с регламентирания в Русия "Ендоглюкин" и то в пролетно-летния период.
Възможно е, при наличието на израелската разновидност на вируса на острия паралич на пчелите, даже при много по-малка опаразитеност (по-малко кърлежи в семейството), катастрофическите последствия настъпват по-бързо, но механизмът на развитието на процеса може би е сходен. Ако това е така, то при появяване на този вирус в Русия на пчеларите ще им се наложи още по-старателно да лекуват своите пчели от вароатозата, и да понижават опаразитеността до по-ниско ниво. Възможно е да са необходими и противовирусни обработки. Единственият противовирусен препарат за пчелите в днешно време се явява Ендоглюкин.
Важно е взаимодействието на пчеларите с ветеринарните специалисти, за да се диагностицира заболяването и да се намери правилно решение. Разбира се и ветеринарните лаборатории трябва да имат готовност за решаване на проблема./fermera.bg