През следващия програмен период субсидиите, които животновъдите ще получат по линия на обвързаната подкрепа, няма да стигнат дори да се възстанови броят на животните, отглеждани преди десет години.
Според представените нотификации за подпомагане на говедовъдството между 2015 и 2020 г. планираният бюджет за млекодайното животновъдство ще стигне за субсидиране само на 254 хил. животни. Изчислението е направено въз основа на досегашните схеми за подпомагане, които включват регистрираните ферми.
По данни на агростатистиката през 2004 година броят на млечните крави в страната е бил 350 хиляди. Заради кризата в сектора десетки стопанства фалираха, в резултат на което през миналата година броят на фермите с млечни крави е паднал до 250 хиляди животни. Затова и новото субсидиране е изчислено на тази база. Което означава, че след седем години този брой ще остане същият и едва ще покриват потребностите на пазара от българско мляко.
Ситуацията се влошава и от факта, че в сивия сектор все още остават голям брой стопанства, които не са покрили европейските изисквания за качество на млякото и за които Брюксел досега ни даваше многократно отсрочки (дерогация). В резултат на това голяма част от малките стопанства нямат възможност да произвеждат за пазара суровина, която да отговаря на евронормите.
Дори с предложената схема за дребни фермери те няма да получат нужното финансиране, защото при нея липсват критерии за оценка. Единствен шанс в бъдещото подпомагане ще имат фермерите, притежаващи земеделска земя, защото те ще разчитат на средства по преразпределителното плащане, където директните плащания до 300 декара ще бъдат почти два пъти по-големи от досегашните.
При обсъждането на нотификацията за обвързаната подкрепа от предишния кабинет председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова остро възрази срещу начина на разпределението на тези субсидии. В интервю пред една от телевизиите днес Боянова за пореден път обясни, че липсва анализ, доказващ необходимостта субсидиите да се дават на глава животно. Експертите настояваха това подпомагане да се извършва въз основа на млякото, което се изкупува за пазара. По този начин щеше да се насърчат фермите, които в момента осигуряват близо 80% от суровонот мляко за мандрите.
Вместо това старата власт реши, че до 2020 г. за отглеждане и на млечни крави, и на крави за месо ще се отпуска по 247 лева за животно. «Разликата в отглеждането на тези животни е голяма, затова не виждам логика субсидиите да са уеднаквени», посочи Боянова.
Според нотификацията, представена от стария кабинет, годишно за месодайни крави между стопанствата ще бъдат отпускани над 13,7 млн. евро, в резултат на което до 2020 г. ще бъдат подпомогнати 112 хиляди месодайни говеда. Статистиката обаче не дава данни за броя на животните, които се отглеждат в момента. През последните 25 години месодайното животновъдство в страната западна, в резултат на което месодобивната индустрия разчита основно на внос на говеждо и телешко месо.
Твърде слаба ще бъде подкрепата и за фермерите, които отглеждат крави и биволи под селекционен контрол. Според нотификацията годишно ще бъдат подпомагани малко над 65 300 крави, като за една животинска единица ще се отпускат по 74,95 евро (или члизо 150 лева).
Подкрепа за животновъдството се очаква и по линия на програмата за селските райони, но за нея браншовите организации почти нямат информация. Затова в декларация до новия министър животновъдите настояха за активен диалог, от който очакват коренна промяна в подготовката на бъдещите политики.
