- Г-н Костадинов, каква беше целта на техническата среща на Пионер Семена България с фермерите, състояла се наскоро в Правец?
- Целта беше представяне на продуктовата листа на Пионер за периода 2014-2015 година при рапичните хибриди и акцентиране върху новостите и преимуществата на хибридите на Пионер. Разбира се, ще имаме още технически срещи, където ще обявим резултатите от получените добиви както от производствени площи, така и от демонстративните опити, но жътвата при рапицата още не е приключила(б.а. до момента от жътвите на рапиците на Пионер са отчетени за някои региони средни добиви около 470 кг/дка). Затова преценихме, че сега е моментът да запознаем фермерите с характеристиките на хибридите, които ще се продават през настоящия сезон.
- Какво ще предложите на българските фермери за предстоящия сезон?
- Ние разполагаме с хибриди и продуктови линии при всички познати технологии за отглеждане на рапица - както конвенционална високостъблена, така и високостъблена по Clearfield технология рапица, MAXIMUS конвенционални хибриди рапица, MAXIMUS хибриди по Clearfield технология. Разполагаме и с изключително разнообразно портфолио от хибриди и от технологии в зависимост от конкретните нужди на отделния фермер, дори за отделните условия на всяко едно поле.
- Да разбираме ли, че производителите ще имат по-добър и надежден избор, съобразно заплевеляването на полето?
- Да, има полета, които са сравнително чисти от проблематични плевели, така че на тях могат да се отглеждат конвенционални хибриди като PX104, PR44D06, PR45D03. Има и силно заплевелени полета, които имат много плевелни семена, останали от предходни култури като синап и други кръстоцветни плевели - на тях е препоръчително да се сеят хибриди по Clearfield технология рапица. Повечето фермери са фенове на MAXIMUS хибридите, т.е. нискостъблени хибриди рапица с изключително добра устойчивост на полягане и много добра зимо- и студоустойчивост. В този случай за тях предлагаме MAXIMUS хибриди по Clearfield технология, които гарантират изчистване на полето през есента от проблематични плевели и запазване на предимството на нискостъблените хибриди, а именно много висока студоустойчивост и устойчивост на полягане през вегетацията на културата.
- В какви групи по ранозрялост попадат високостъблените рапични хибриди на Пионер?
- За традиционалистите - тези, които предпочитат високостъблените хибриди, имаме в портфолиото си няколко предложения. Ще спомена ранния хибрид PR44W29, който е от ново поколение с много висок потенциал за добив и с високо маслено съдържание; средноранния PR44W14 и среднокъсния PR46W21- хибрид с много висок потенциал за добив и висок потенциал за добив на масло, който може да даде стабилен добив в сравнително чисти полета, където няма проблематични плевели.
- Имате ли нови хибриди при високостъблените рапица по Clearfield технология?
- При високостъблените хибриди по Clearfield технология към вече добре познатия и наложил се на пазара PT200CL, предлагаме и два нови хибрида. PT228CL е хибрид със сравнително по-нисък хабитус в сравнение със стандартните високи хибриди, така че в неговата характеристика е написано, че притежава много висока устойчивост на полягане, което го доближава по качества до MAXIMUS хибридите. Той е ранен, с високо маслено съдържание и много висок добивен потенциал. Второто ни предложение е PT229CL, типичен високостъблен хибрид с всичките предимства на тази генерация хибриди висок потенциал за добив, високо маслено съдържание и сравнително добра толерантност на някои икономически важни болести като фома и склеротиния.
PX111CL - също е нов хибрид, който допълва PX100CL, като при 111CL потенциалът за добив е по-висок, има по-добро задържане на разпукването на шушулките и неговата средна зрялост e по-дълга, което позволява разтегляне периода на жътва. Така се предоставя възможност да използваме хибриди с различна ранозрелост, което улеснява работата фермерите и е добра характеристика за рапицата.
За новото направление в генетиката на Пионер насочено към толерантността и устойчивостта на хибридите рапица към икономически важните болести, четете в следващия брой.
Интервюто взе Петър Кръстев, fermera.bg