Свилен Костов е със сериозна кариера в областта на земеделието. През 2004 г. завършва бакалавърска степен по специалност "Горско стопанство" на Лесотехническия университет в София, а после става магистър по стопанисване на горите. Специализира управление на земи и имоти. През юли 2004 г. е назначен експерт Европейско финансиране към предприсъединителната програма САПАРД в ДФ "Земеделие" "Агенция САПАРД". През периода 2006 - 2009 г. е главен експерт към Директни плащания на площ в ДФЗ. От май 2009 г. е началник отдел "Директни плащания на площ" в МЗХ. В момента е председател на Център за иновативно земеделие.
- Господин Костов, министър Греков съобщи, че до 30 юни новата Програма за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020) трябва да бъде представена пред Европейската комисия в Брюксел. По думите му вече е изготвен график на новия програмен период за подпомагане на земеделските производители, който предстои да бъде подложен на обществено обсъждане. Каква е основната разлика между приключилата Програма и тази, която предстои да влезе в сила?
- В новата Програма е различен начина на разработване и дефинирането на приоритетите, които са заложени в нея. Едно от условията към държавите членки и техните управляващи органи при разработването на новата Програма бе да бъде разработен SWOT-анализ. Такова изискване при изготвянето на предишната Програма нямаше. Това означава анализ на силни и слаби страни, предимства и предизвикателства. С него би следвало да бъдат обосновани съответните мерки, тоест да бъдат очертани застрашените сектори, тези, които имат нужда от подкрепа и след това вече във финасовата част на Програмата, и в конкретното описание на мерките, да бъдат заложени избраните приоритети. На базата на анализа трябва да установим, че имаме потенциал за развитие на определен тип земеделие, на определен сектор и след това в частта с мерките да покажем как ще се стимулира този сектор. Независимо дали става въпрос за инвестиционни мерки, за мерки, свързани с околната среда и климата или такива за разнообразяване с неземеделски дейности. Това е ключът към текущата програма. И затова анализът на текущото състояние на сектора и очертаването на силните и слабите страни трябва да стои в основата на последващото субсидиране.
- Много от нашите читатели се интересуват какви средства са предвидени в новия програмен период за земеделска техника и модернизиране на стопанстватата. Бихте ли разяснили малко по-подробно този въпрос.
- При земеделската техника един от основните проблеми, който установихме по време на прегледа на черновата на програмата, която беше публикувана е, че анализът не включваше статистика за това с каква механизация разполага българското земеделие брой трактори, брой комбайни и всякаква друга техника, конски сили, специфични показатели, примерно конски сили на декар обработваема площ, средна възраст на машинния парк и други. Това са доста важни показатели, които не бяха включени в анализа. От тази гледна точка вече се компрометира и адресирането на мерките, защото ако нямаш нещо в анализа, не можеш да установиш, че имаш необходимост от финансиране и сътоветно го пропускаш при разпределянето на средствата. По тази причина в Мярката за инвестиции в земеделски стопанства и физически активи, както вече се нарича, под номер 4.1 или 121-ва Мярка в старата програма са включени същите възможности каквито имаше и в старата програма.
На практика няма промяна по отношение на допустимостта на разходите, има промяна обаче в начина, по който се ранкират проектите, което ще е ключов елемент защото в момента заложеният бюджет по тази мярка е с 40 на сто по-малко от бюджета, който беше в старата програма. В условията на ограничен бюджет проектите с по-високи показатели при оценката естествено ще бъдат избрани. Това е причината да съществува изобщо ранкингът, защото е очевидно че ще кандидатстват по-голям брой земеделци, и животновъди, и растениевъди, от възможностите за финансиране.
Разписаните в момента критерии са базирани преди всичко на секторно ниво, като е предвидено да се подпомагат с предимство животновъди, инвестиции в трайни насаждения, инвестиции в зеленчукопроизводството. Не мога да кажа дали тези сектори ще успеят да оползотворят всичките пари и да се определят като чувствителни сектори, просто защото в анализа в първата част на Програмата не е очертана тази зависимост. Ако България има нужда от засилено зеленчукопроизводство, това нещо трябва да го има в анализа. Защо имаме нужда от зеленчукопроизводство? Какви са ни силните страни в зеленчукопроизводството, какви са слабите, какви са възможностите? Същото се отнася и за животновъдството. Още повече такъв анализ трябва да бъде направен на базата на конкурентната среда в рамките на ЕС. Защото свободният пазар е както стимулатор на развитието, така въвежда и определени ограничения за традиционни области, които до момента ние отчитаме като такива в България. Да, но конкуренцията и липсата на икономически лостове, като например забраната на вносни мита в рамките на ЕС, означава липса на сериозен лост, който не може да гарантира наличието на конкурентноспособно българско зеленчукопроизводство.
ОТ ТАЗИ ГЛЕДНА ТОЧКА НЯМА ПРОМЕНИ В ДОПУСТИМИТЕ РАЗХОДИ, ИМА ПРОМЕНИ В НАЧИНА НА РАНКИРАНЕ НА ПРОЕКТИТЕ
И аз се надявам, че начинът, по който е разписана Програмата ще позволи обективно да се насочат пари и към секторите, които очевидно се нуждаят, защото и животновъдството, и зеленчукопроизводството, и трайните насаждения са сектори, в които няма особено развитие, поне от данните, които са публикувани в аналитичната част на програмата е видно, че тези сектори с години остават на едно ниво, докато зърнопроизводството, например, което е в устата на всички анализатори на сектор земеделие, е възходящо. За това има обяснение от една страна директните плащания, от друга - бързата възможност за усвояване на европейски средства по линия на програмата. Защото закупуването на техника е най-лесният разход, който може да бъде направен. Много по-трудни са обосновката и изграждането например на трайни насаждения или напоителна система. Много по-трудно се реализира такъв проект.
- Кога очаквате да стартира Програмата?
- Ще можем да говорим за категорични прогнози едва след като със сигурност сме изпратили програмата и нейният окончателен вариант в Брюксел. Според мен, не по-рано от октомври, ще има възможност за прием на заявления.
./fermera.bg
