Ранните есенни слани са характерни за много райони на страната. Те може да предизвикат сериозни повреди на лозовите насаждения. Когато температурата спадне под минус 1 градус, листата се повреждат, стават кафяви и окапват. Установено е обаче, че фотосинтетичната дейност на листата през октомври е все още интензивна. Изработените тогава органични вещества се отлагат като резервна храна в корените и старите части на главината или спомагат за по-доброто узряване на пръчките, което е от значение за студоустойчивостта им.
С ранното окапване на листата се прекратява нормалното узряване на пръчките и запасяването на лозите с резервни вещества. Същият отрицателен ефект може да има унищожаването на листата по други причини: ранна резитба, изпасване от животни след гроздобера и други. За да се предпазят от евентуални ранни студове, младите лози се загрибват рано, без да се режат. Загрибването се извършва дори и в районите, където възрастните лози поначало не се загрибват. Листата, които остават под купчината, продължават да асимилират, докато бъдат осланени.
Изрязването им преди загрибването лишава лозите от възможността да използват листата си за натрупване на повече резервни вещества. Сланите причиняват повреди и по гроздето. Недобре узрялото грозде издържа до минус 3 градуса. Добре узрялото грозде може да издържи и по-ниски температури - до минус 4 градуса. Засегнатото от студа грозде придобива червено-кафяв цвят и зърната му лесно се ронят. Осланеното десертно грозде е негодно за консумация в прясно състояние и бързо се разваля. След осланяването и виненото, и десертното грозде трябва да се оберат веднага и да се преработят във вино или ракия.
