Родът на блатното кокиче (Leucojum aestivalis) включва 12 вида многогодишни растения, които обитават Централна Европа и Средиземноморието. Естествените местонахождения са мокрите, засенчени места и покрай реки, както и във влажни лонгозни гори. У нас се среща в югоизточната част на страната - Бургаско, Сливенско, Ямболско. Там се отглежда и като декоративен вид, под наименованието Гергьовско кокиче, сазово кокиче, дремавче, жабешко лале и други.
Блатното кокиче образува луковици до 3 см в диаметър. От тях се развиват по 3-7 листа с линейна форма, които имат влагалище. Цъфти през април-май. Цветоносите са слабо сплеснати, кухи. Достигат до 60 см височина. Носят от 3 до 10 наведени надолу цветчета. Те са по-едри от тези на обикновеното кокиче. Околоцветникът се състои от шест еднакво дълги бели листчета, със зелено петънце на върха. Те не са сраснали, а се припокриват като образуват звънчевиден перигон. Сред тях се намират тичинките. Заради нектара пчелите масово посещават цветовете.
Изискванията на растенията при отглеждане в градини се свеждат до задължителното условие - влагата в почвата да е изобилна. Желателно е почвата да е богата на хранителни вещества, а мястото да е на сянка или полусянка. Тъй като всяка година се образуват нови луковички, за да не издребняват растенията, през 4-6 години трябва да се прореждат. Засажда се на дълбочина 8-10 см и на разстояния 20 х 15 см. Може да се размножава и със семена, но в този случай растенията зацъфтяват след три-четири години.
Блатното кокиче е много подходящ вид за зацветяване около водни площи и тревни масиви.
Използвайте ръкавици
Химико-фармацевтичната промишленост използва това кокиче за производство на нивалин. Най-високо съдържание на галантамин от 0,1 до 0,5 % има в надземната част на растенията във фазите бутонизация и пълен цъфтеж. Освен галантамин в него се съдържат и други силно отровни алкалоиди. Когато се събира растението, не трябва да имате рани по ръцете, защото това може да доведе до тежки последствия.