Трънката - лечебна и медоносна

05-10-2004 г. Всеки от нас я познава. Среща се по сухите каменливи места, из храсталаците, покрай пътищата и синорите. Мнозина не й обръщат внимание. Това обаче е съвсем несправедливо. Трънката (Prunus spinosa) е бодлив, силно разклонен и висок храст с тъмносива кора на стъблото. Цветовете й имат пикочогонно и леко слабително действие. Използват се при запек и стомашни болки. Те са бели, единични или по 2-3, с добре оформени дръжки. Цветовете се събират при пълното им разцъфтяване (април-май). Сушат се на сянка или в сушилня до 40 градуса. Изсъхналата билка е бяла или леко кремава, със своеобразен мирис и леко горчив вкус. Плодът е сферичен, с диаметър около 10 мм, тъмносин, костилков, с добре изразен восъчен налеп. Плодовете се събират в късна есен. Сушат се на сянка или в сушилня до 70 градуса. Изсушените плодове са тъмносини, без мирис, с кисело-стипчив вкус. В цветовете се съдържат малко захари, минерални соли, восъци, пентозани, хормонални субстанции, флавоноиди. Плодовете имат захари, ябълчена киселина, пектин, танини, смоли, багрила. Цветовете имат пикочогонно и леко слабително действие и се използват при запек и стомашни болки. Плодовете също се използват при различни стомашни разстройства. Освен в медицината те може успешно да се употребят смесени с шипки или други плодове за направа в домашни условия на различни сокове и напитки. Освен изброеното българската народна медицина използва листата на трънката във вид на отвара като диуретично средство, при кожни обриви и възпаление на бъбреците и пикочния мехур. А отвара от плодовете, смесена с червено домашно вино, се употребява против диария. Трънката е и много добро медоносно растение. Пчелите събират от нея нектар и прашец. Един цвят отделя около 0,15 мг нектар със захарност 22,8 на сто. От 1 дка се получава 0,442 кг мед.