Храстовидният Berberis vulgaris – кисел трън е универсално растение, защото плодовете му са много вкусни, а самото растение е с висока декоративна стойност. Трънливите храсти на киселият трън формират гъсти ефектни форми, обсипани през цялата зима с продълговати червени плодчета. Особено ефектно той изглежда есента, покривайки се с червени или жълти листа на фона на опустяващите градини.
Родът Berberis наброява 175 вида, високи от 0,5 до 3,5 м. Киселият трън се среща от Тихоокеанското крайбрежие до Северна Африка и в Северна Америка.
Цъфти през май-юни с малки кичести жълти цветчета, които привличат пчелите. Медът от него е златисто-жълт, много ароматен и приятен на вкус. Плодовете узряват през септември-октомври и се съхраняват на клонките през цялата зима.
Киселият трън е много атрактивен за жив плет. За целта се прави траншея със стандартни размери. Растенията се засаждат в шахматен ред през 25 см едно от друго с ширина между редовете 45 см. След засаждане растенията се поливат обилно, за да се прихванат.
Берберисът стои красиво и в единични растения или в групово засаждане. Разстоянието между отделно засадени растения трябва да бъде не по-малко от 1,5 м. Използва се и в бордюри и в каменисти градини.
Листопадните видове на киселия трън са напълно зимоустойчиви, сухоустойчиви и светлолюбиви. Може да расте на бедни почви, но не понася преовлажняване.
Берберисът се размножава чрез семена, а ценните декоративни сортове по вегетативен начин. Семената се сеят преди зимата или след 4-месечна стратификация. Порасналите семеначета се засаждат на постоянно място на втората година. Колкото по-малки са те, толкова по-лесно понасят презасаждането.
За съхраняване на всички признаци на изходното растения, киселият трън се размножава вегетативно със зелени резници. За тази цел се нарязват полувдървесинени едногодишни дълги 13-15 см, чийто долни листа се премахват. Резниците се засаждат в пясък или перлит и се покриват с полиетиленово фолио. Парничето трябва да се проветрява няколко пъти на ден, като резниците се пръскат с вода (пулверизират се), без преувлажняване на субстрата. На постоянно място се засаждат, когато станат на две години. Посадъчните дупки се пълнят с угнил оборски тор, пясък и градинска почва в равни количества. При кисели почви под всеки храст се внасят 200 г древесна пепел или 300-400 г гасена вар./fermera.bg
