Кога започват същинските пролетни грижи за пчелите, в какво се изразяват и на какво се основават?

Първият котакт с пчелните семейства след зазимяването осъществявам по време на осведомителния преглед, който извършвам след първата десетдневка на март. Редът се определя от начина на облитане, започвайки от най-слабо излиташите от кошера. Резултатите /за наличие на майка, количеството на меда за разпечатване по питите и наличие на пило по тях/ отразявам в таблица.
Началото на пролетните грижи се определя от два основни фактора:
- Съществуващите добри пчеларски практики.
- От пчеларската теория, която гласи:
*Всяко нарушаване на зимния покой на пчелите повишава тяхната активност, те се възбуждат и се увеличава използването на храна.
*При подхранване през зимата освен нарушаване на зимния покой се наблюдават следните нежелателни явления в живота на зимното кълбо:
1. Повишаване на обмяната на веществата, което води до преждевременно износване на пчелите.
2. Увеличаване на влагата в гнездото, повишаване на температурата, увеличаване на яйцеснасянето.
Всичко това е предпоставка за съкращаване на живота на пчелите в съдбоносен момент и простудяване на нарастващото пило.
Централно място сред пролетните грижи за пчелите заема
подхранването
При решаването на този проблем изхождам от следните утвърдени в теорията правила:
*Основна задача през март – “превръщане” на меда в пило.
*До очистителното облитане пролет подхранване със сироп е нежелателно:течната храна стимулира излитането.
*Снасянето на майката трябва да бъде най – интензивно 40 дни преди пашата /1 юни – 15- 20 април./
*Пчеларите, по думите на Фарар, допускат два основни гряха в работата с пчелите: като не им осигуряват храна в период, в който те сами не могат да си я осигурят, и когато не им се предостави вътрешнокошерно пространство за снасяне на майката и за складиране на внасяния нектар и прашец.
*При преждевременно подхранване с белтъчни тестообразни смеси настъпва повишена нужда от вода, пчелите излитат в неподходящо време до студени водоизточници, а това може да доведе до загуба на пчели.
*Когато пчелите в активния период се хранят само с мед, те живеят най- много 2- 3 седмици.
*Обилното и пълноценно хранене с прашец удължава живота и повишава устойчивостта на пчелите /включително и срещу средствата за растителна защита./
*Пчелите не прегрупират прашеца по питите в кошера/ за разлика от меда./
*Поради изразходване на белтъчните резерви в тялото на пчелите през пролетта са много податливи на болести.
*Признак за липса на пространство в питите са малките площи с пило/ понякога колкото длан/ в съседство със складиран прашец и мед: майката намира по- малко празни килийки и затова използва всяка възможност за снасяне на яйца.
*Захарният сироп има винаги неутрална реакцияа, а пчелният мед – винаги рязко кисела.Ако се прибави в сиропа оцет, му се придава свойствата на меда.
*По- гъстият сироп изисква за разграждането му голяма загуба на енергия
Пролетните грижи за пчелите, свързани с подхранването, съобразявам с изложените твърдения и се изразяват в следната практическа последователност.
Разпечатвам питите с мед, отначало тези в пчелното гнездо, а след това извадените зад преградната дъска.Това продължава до “превръщане” на останалия от зимата мед в пило.Следва поддаване на тестообразна маса, обогатена с прашец, над гнездото.
Към използване на захарен сироп с прибавен към него домашен ябълков оцет/ 1 с.л. на 1 л сироп/ прибягвам при затопляне на времето и в безлетежни дни по време на цъфтежа на овошията.
До очистителното пролетно облитане не подхранвам с продукти, внесени отвън.
Несъобразеното пролетно подхранване с биологията на пчелите е причина за задържане на развитието на пчелните семейства./fermera.bg