Земеделските кооперации са оставени на доизживяване

[B%]Доц. Въто Христов[%B]

Земеделските кооперации в България имат дългогодишна история.
Не е трудно да се отворят статистическите годишници от края на 80-те години на миналия век, за да се види, че българското земеделие по основните показатели на производство и консумация на човек на зърно, слънчоглед, плодове, зеленчуци, мляко, месо и тютюн беше в групата на челниците в Европа и света.

Бяхме също така търсен и сериозен износител на хранителни продукти в прясно и преработено състояние - в СССР, Европа, арабските страни, Куба и др.

Нямам за цел да описвам всички положителни, пък и отрицателни страни на нашето земеделие и етапите, които премина през годините на т.нар. тоталитарен режим (1944-1989 г.)

Участник съм в изгражадането на ТКЗС, председател няколко години на обединено стопанство (от 3 села) и познавам добре живота в тях. Ще отбележа само два момента. Първият - през първите години на създаване на стопанствата, собствениците на земя получаваха от произведеното 20-30% рента и връзката собственик - земя беше много здрава. Но, за да бъдат по-добре ограбени трудещите се селяни (собственици), рентата уж “доброволно” беше премахната под девиза “Земята на тези, които я обработват”, взаимстван механично от Съветския съюз, където земята на колхозите беше предоставена от държавата.

Вторият момент се отнася за началото на 70-те години, когато стопанствата практически бяха ликвидирани и бяха създадени аграрно-промишлените комплекси. На тях обаче не бе дадена възможност да преработват самостоятелно или в съдружие произведената от тях в огромно количество продукция. Само няколко единици имаха тази възможност. Но връзката собственик - земя вече не съществуваше, тя дори беше забравена.

Оттук-нататък ще разгледам развитието на земеделските кооперации след 1989 г.

[B%]В НАЧАЛОТО БЕШЕ РАЗРУХАТА[%B]

В изпълнение указанията на новите господари и на плана “Ран-Ът”, за съжаление подписан и от тридесетина български научни работници и специалисти, започна в буквалния смисъл на думата ликвидиране на производствените структури.

Ликвидационните съвети изпълниха блестящо своето предназначение. Повечето от собствениците получиха своята земя в “реални граници”. Някои получиха животни (които бяха изклани), други взеха машини и прикачен инвентар.

Не така постъпиха чехите, словаците, унгарците и германците във вече обединената страна. Ние не чухме добрия съвет на французите, които казваха: “Не разваляйте това добро, което сте постигнали с уедряването на земята за обработка”. Останахме верни на себе си - слушаме си господарите. Още могат да се видят руините от тази вандалщина.

В началото на 90-те години започна ново изграждане на земеделски кооперации под различни наименования, дори и по цвят. Едни се наричаха сини, други червени. Общият им брой надхвърли 3200, а обработваемата земя - повече от 22 млн. дка. Последното десетилетие на миналия век и първите две години на ХХІ век бяха истинско изпитание за кооперациите. Голяма част от техните ръководства

[B%]ДЕЙСТВАХА КАТО ЛИКВИДАТОРИ -[%B]

продаваха техниката, разваляха обори, отдаваха земите под наем и си осигуряваха препитание, без да работят и за десетина година те намаляха с повече от 1200 броя. Държавата и партиите нехаеха за тази важно производствена и социална структура. Чрез законодателството тя подпомагаше и поощряваше другите структури - едноличните търговци, търговските дружества, сдруженията и др. За съжаление процесът за намаляване броя на кооперациите и използваната от тях земя продължава и сега (виж таблицата).

Промените бяха към рязко намаление на стопанствата, увеличение на използваната от тях земя, силно намаляване на броя на стопанствата на физическите лица, едноличните търговци и сдруженията.

Търговските дружества са увеличили повече от два пъти както броя си, така и обработваемата земя. Единствено при земеделските кооперации са намалели както броят, така и използваните площи - повече от два пъти.

Земята, която обработват земеделските кооперации, представлява 17,6%, а преди 7 години е била 40%. Средният размер на една кооперация е 6800 дка, а една четвърт от тях обработват по повече от 10 хил. дка. Не знам каква оценка си дават вече бившите ръководства на изчезналите 962 кооперации, които предадоха (или продадоха) своите стотици хиляди членове в чужди ръце.

Същото се отнася и за техните съюзи на регионално и национално равнище и левите партии, които постоянно декларират (само на думи), че са за земеделски кооперации. Сигурен съм, че ръководствата на търговските дружества са доволни от придобивката.

Могат да се посочат редица кооперации в областите Силистра, Добрич, Разград, Търговище, Варна, Русе, Велико Търново, Плевен, Бургас, Сливен, Монтана и София с много добри икономически и финансови показатели, високи добиви от пшеницата, царевицата, ечемика, слънчогледа и рапицата. Някои от тях, макар и единици, отглеждат и животни. Те осигуряват прилично заплащане на работещите в тях. Добре е да се знае, че някои от тях изплащат и висока рента (и дивиденти) на собствениците на земя - повече от 80 лв./дка, а кооперацията в с. Победа (Добрич) - 110 лв./дка.

[B%]НЯМА ДА СЕ НАМЕРИ КРУПЕН АРЕНДАТОР[%B]

който да плаща подобна рента, макар да обработва земя в съседство на тези кооперации. Националният съюз на земеделските кооперации награди за успехите през 2012 г. голям брой кооперации. Известни са социалните функции, които изпълняват в селищата, където се намират, връзката им със собствениците на земя и сигурността, която дават за тази собственост. От значение са и постоянните контакти и взаимодействие с местната власт.

Наред с добрите и положителни страни на земеделските кооперации, те имат и сериозни слабости. В много отношения те отстъпват на бившите ТКЗС-та. Не се отличават и от крупните арендаторски стопанства. И при тях се е утвърдило монокултурното земеделие. От обработваните 6 240 хил. дка, 93% са заети от зърнени (60%) и маслодайни култури (33,4). Не е ли куриозен фактът, че през 2010 г. те са отглеждали само 320 дка фасул от 5 стопанства и 930 дка картофи от 16 стопанства? Не е по-добро положението с другите зеленчуци и плодове. Продукти, които липсват на пазара и ние сме принудени да внасяме откъде ли не.
А какво да кажем за животновъдството? От четири кооперации една отглежда животни, а крави от седем само една. Птици въобще не се отглеждат. Накратко казано, те са производители главно на продукти с ниска добавена стойност, голяма част от които се изнасят. По този начин те имат своя дял да сме суровинен източник на ЕС и други страни.

[B%]ЗА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КООПЕРАЦИИ ВЪЗНИКВАТ МНОГО ВЪПРОСИ[%B]

с повишена трудност. Ще продължи ли намаляването на техния брой? Ще се преодолее ли монокултурното земеделие - производство само на зърно и маслодайни семена? Как и доколко ще бъде развито животновъдството? Ще бъдат ли производители само на суровини? Ще се избавят ли от прекупвачите и търговците? Други ли ще им вършат снабдяването с торове, препарати, семена и т.н.? Ще бъдат ли членове на голямото европейско семейство на земеделските кооперативи КОПА-КОЖЕКА? И още, и още...

Няма да подмина използването на богатия европейски опит на кооперативите в селското стопанство. Такива има във всички страни - особено на старите членове на ЕС. В някои страни като Франция, Италия, Дания, Германия и др. те са развити и усъвършенствани до такава степен, че на нас ни изглеждат като мираж. Френският специалист Яник Риу през 2009 г. остави един доклад от 23 страници, описващ френския модел на кооперативите в селското стопанство. Някои ръководители, вместо да го проучат задълбочено, побързаха да кажат, че той е неприложим в България./fermera.bg/