Чудните кози на долината Верцаска

08-09-2004 г. Сигурно не сте чували за алпийската долина Верцаска, а още по-малко за нейните черни кози, на които е дала името си Нера Верцаска. До долината се стига по много стръмно шосе покрай езерото Лаго Маджоре и все нагоре и нагоре. И не случайно черните им кози не се плашат от стръмнината, станала им втора природа. Черната коза на Верцаска се слави като най-издръжливата и най-свикналата с алпийските райони на Швейцария. И в най-безднадеждния камънак тя ще открие невидим за човешкото око стрък трева или планинско цвете. Козината си сменя през есента, когато тя придобива червеникав оттенък. Под нея се развива къса гъста вълна, която пази животните от зимния студ. Козлетата, които се раждат през пролетта, имат къси рога и приличат много на мечета. Черните кози са единствените домашни животни, които през по-голяма част от годината живеят като номади, скитат по алпийските ливади без никакъв козарски надзор. Хората ги прибират в кошарите, едва когато снегът надебелее и животните оставят по него следи от корема си. Там раждат малките си. Съвременните жители на долината са наследили козарството от деди и прадеди. Те скитат по алпийските склонове и ливади, доят козите, правят вкусно сирене, събират сено за зимата. Животът никак не е лек, работят от тъмно до тъмно, козята продукция, която продават, едва им стига за що-годе сносен живот. Добре е, че обилната козя суроватка им дава възможност да гледат и свине. Черните кози нямат много мляко, но е с доста повече мазнини от останалите. То е добре известно и се търси не само от швейцарците, но има постоянни клиенти и от съседни страни. Алпийските долини в последните години се обезлюдяват като нашите планински махали, но черната Верцаска няма да изчезне, понеже вече я "опитомяват" и в други райони на страната. Тази инициатива е подкрепена от Европейския съюз и екологичната организация "Био Суис".