Опасно гъбно заболяване чука на вратата

Производството на ръж в страната през последните години непрекъснато се увеличава. С това нараства и опасността от позабравената, но винаги готова за епифитотии болест по житните - мораво рогче. Ръжта е най-чувствителната култура на това гъбно заболяване, затова е добре да се замислим, какви защитни практики да предприемем срещу спорите на Claviceps purpurea.
За да знаем какво трябва да направим трябва да си припомним
биологичните особености на болестта
Моравото рогче е гъбно заболяване по зърнено-житните култури, като в най-голяма степен се развива по ръжта. Червено-виолетовите телца видими с просто око са едно от състоянията, през които преминава жизненият му цикъл, известно като склероциев стадий. Моравото рогче напада не само ръжта. Негови жертви стават повече от 170 вида други житни растения - културни и диви. Жертви на моравото рогче, особено в миналото, често ставали и хората, когато се хранели с хляб, приготвен от ръжено брашно със склероции на паразитната гъба.
От тук следва и първия извод:
спорите са проблем не само за ръжта, те могат да се появят и при пшеница, тритикале, ечемик и др. За това и добрия агроном не ограничава своето внимание по отношение на тази болест само върху ръжта. Той трябва да обърне внимание и на плевелната растителност около полетата, тъй като тя се явява огнище за разпространение на спорите. Разбира се, не би трябвало напълно да унищожим екологично ценните синори и межди между полетата, но окосяването или мулчирането на тревостоя преди цъфтеж е добра земеделска практика.
Втори биологично съществен факт:
източниците на инфекцията са склероциите на гъбата, които се намират на почвената повърхност. Напролет, но едва след изкласяването на ръжта, попадналите в почвата и презимували в нея плодни тела покълват. Заразяването става по време на цъфтеж.
Оттук следва, че колкото по-разтеглен е периодът на опрашване (например при влажно и хладно време), толкова по-голяма е опасноста от заразяване.
Целта на профилактиката е да се имат предвид всички мерки, имащи влияние върху равномерния и бърз цъфтеж на зърнените култури, а именно:
- своевременна сеитба;
- внасяне на точно необходимите количества азот;
- управляване височината на стъблото с помоща на растежни регулатори.
Не по-малко важно е да се обърне внимание и на посевната норма. Занижаването й води до силно братене, при което фазата на цъфтеж не протича едновременно. Опитите показват, че при понижаване на посевната норма от 350 на 150 кълняеми семена на кв. м, пораженията от болестта почти се удвояват.
Изборът на сорт е много важен момент
Вследвие на повишеното количество цветен прашец и съответно ускореното опрашване на популационите сортове (не хибридни, а директни), ги прави много по-малко податливи на заразяване от хибридните. През последните години в света вече се създават хибридни сортове ръж, които са устойчиви на заразяване от Claviceps purpurea.
Още една профилактична мярка може да помогне за опазване от заразяване – това е смесването на директен и хибриден сорт при сеитбата. Директния сорт ръж представлява 10-15% и изпълнява функциите на източник на цветен прашец. Доказано е чрез опити, че поражението от болеста при такава смесена сеитба се намалява до 10-12 %.
Трето правило:
Да се търсят различни мерки за предотвратяване появата на Claviceps purpurea, колкото се може по-рано по време на вегетацията й.
При разглеждане на биологията на развитие на болестта може да се заключи, че заразяването дори на едно цветче, благодарение на опрашващите насекоми, може да доведе до вторична инфекция на другите класове. Заразените цветове образуват вместо зърна, склероции, който до или по време на прибирането на зърното падат на повърхноста на земята, а това означава начало на нов цикъл на развитие на болеста.
Ако поддържането на височината на стъблото в необходимото състояние или обработката на ожънатото зърно за отделяне на спорите (мероприятия свързани с допълнителни разходи) е невъзможно, тогава остава дълбоката оран, която ще предотврати успешното прорастване на спорите напролет.
Защо до сега не стана и дума за химична борба?
Защото химичните вещества имат ограничено действие, макар че по литературни данни съвременните фунгициди дават намаляване на заразата до 40%, ефективно съвременно решение все още няма. Затова следва да подчертаем, че най-важна в борбата с моравото рогче е профилактиката. А при държавната и световна търговия съществуват строги норми за допустимо съдържание на склероций в зърното. И това е абсолютно правилно, защото както вече казахме в склероциите се съдържат отровни вещества - алкалоиди, който водят до халюцинации и загуба на съзнание при човека.
[url=https://fermera.bg/%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/item/1543-%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%BE-%D0%B3%D1%8A%D0%B1%D0%BD%D0%BE-%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D1%87%D1%83%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0.html]От fermera.bg[/url]