На Европа България не й трябва за заден двор

20-07-2004 г. Кръстьо Трендафилов обича да цитира Димитър Кушев, министър на земеделието, комуто цар Борис III възложил да изработи 5-годишен план за развитие на земеделието в периода след 1941 г. Според Кушев България е нужна на Европа като производител на специфична продукция, която с високото си качество ще бъде търсена на европейските пазари. Дали зад думата специфична не се крие нещо, което днес ние още не сме разбрали, което ни прави несигурни и недоволни от резултатите от преговорите по затварянето на прословутата глава "Земеделие"? Имаме ли поводи да се сърдим или все пак имаме право на надежда? - Господин Трендафилов, много се спекулира върху недостатъчната информация, която правителството предостави за преговорния процес с Европейската комисия и документите по затварянето на глава "Земеделие". Затова първият ми въпрос към Вас е - получихте ли тези документи? - Да. Получих информация за основните параметри на преговорите, които са водени от нашата делегация и представители на Европейската комисия, както и резултатите от тях. Нека бъдем точни - подробностите, свързани с технологията, с конкретиката за всеки подотрасъл, са огромен обем от материали, които не са най-важното нещо. По-важни са основните изисквания за присъединяването ни към Европейския съюз. - Как оценявате договореностите, макар и от пръв прочит? - Трудно е да се обобщи с една дума - одобрявам или не одобрявам. Може би не на всички е известно, че преговорите с Европейската комисия се водят по предварително утвърдена методика, а тя е свързана с конкретни изисквания. Едни от тези изисквания са референтните периоди от 2, 3 или 5 години преди приемането. Първите 10 новоприети страни в ЕС на 1 май т.г. трябваше да отговарят на същите изисквания, на които трябва да отговаряме и ние.В това отношение не можем да бъдем претенциозни. Друг е въпросът, че у нас се изказва недоволство от референтните периоди, определени за нас. Дали е трябвало да бъдат отпреди 2000 г. или след нея, дали са подбрани така, че да не са в ущърб на българското земеделие. - Следователно не бихме могли да говорим, че към нас е имало някакъв друг подход, нека направо кажем - дискриминационен? - Категорично. Също така не може да се твърди, че от наша страна е подходено безотговорно. Но към нас бе подходено като към страна, която е изостанала в подготовката си за приемане в ЕС. Проблемът бе в това, че ние не бяхме изпълнили някои показатели, които европейците държат да бъдат изпълнени. - Да разбирам ли, че сте доволен от постигнатото? Вие сте много добре запознат с възможностите на българското земеделие. - Възможностите на българското земеделие са ясни. Преди 1989 г. то бе по-силно, структурите му бяха много по-крупни от сегашните и бяха по-добре организирани. Но да не се връщаме към онова време. Днес това го няма и когато оценяваме нашата позиция за влизане в ЕС, трябва да имаме предвид периода между 1999 г. и 2003 г. Това е период, който не показва капацитета и възможностите на българското земеделие. В този смисъл скептиците могат да кажат: "Оценките за нашето земеделие са неправомерни и дискриминационни.". Според мен това не е справедлива оценка, защото в крайна сметка тези, към които ние се опитваме да се присъединим, оценяват нашите възможности за етапа, в който стана ясно, че рано или късно ще се присъединим. - Но това е етап, в който цялата ни икономика се мъчеше да излезе от криза. Това не е ли своего рода дискриминация? Или може би европейските специалисти се опасяват, че ако договорим по-големи квоти, няма да можем да ги изпълним? - Да внесем яснота по този въпрос, за да не се спекулира повече. Възможностите ни не са ограничени, както казват мнозина. При затварянето на глава "Земеделие" има утвърдени квоти, които са защитими и контролирани единствено за кравето мляко и за захарта. За останалите производства ограничения няма. Всеки може да произвежда колкото иска, стига да може и стига да може да реализира продукцията си. Квотата не бива да се разглежда като ограничение за производство на земеделска продукция. Веднага ще дам пример. Казват - за зърнопроизводството е определена квота от 26,7 млн. дка и 290 кг зърно от декар. Тези цифри не са ограничение, а са база, върху която е определена помощта, която ЕС ще даде на България. Това са 431 милиона евро, които ни са дават като пряка субсидия за подпомагане на зърнопроизводителите, за тютюн, семена, мляко и др. Но това не означава, че те не могат да произвеждат повече. Пшеницата е борсова стока. Вярно, че цените се влияят от международната конюнктура, но от поне 15 години на международните борси цената й не е падала под 105 долара за тон. Ако се вгледаме и в нашите постижения в тази област в последните 15 години, ще видим, че помощта никак не е малка. Нека не забравяме един много важен момент - промяната в общата селскостопанска политика (ОСП) на Евросъюза. Тя се формира в края на 50-те години на миналия век, когато възниква Европейската общност и когато Европа е била гладна, по-гладна, отколкото сме ние сега. Усилията се насочват главно към земеделието, защото чрез него европейските страни са се стремили да подобрят не само производството, но и качеството на живота на хората. Започват с преки субсидии, защитни мита, безлихвени кредити и пр. Оттогава има 3-4 програми за промяна на ОСП. Защото след като от недоимък Европа стига до свръхпроизводство, тя вече има възможност да осигурява земи, които не се обработват. Но те не пустеят, а трябва да се поддържат в добро състояние. Последната промяна е промяната Фишлер. Според нея вече не се субсидира производство, а се субсидират доходите на земеделските производители. Затова и сега субсидията ще се дава на декар обработваема земя, независимо от това кой произвежда и колко и какво произвежда. - Това добре ли е за нас? - Първо, това е изключително важно да се знае. Ние имаме срок от 30 месеца, в който ще се подготвяме за приемането в ЕС, и всеки трябва да знае, че ще се субсидира обработваема земя, а не просто земя, на която сме собственици. Какво ще произвеждаме, европейците не ги интересува. Нас обаче ни интересува. Ние например произвеждаме зърнени, етеричномаслени и лекарствени култури. За тях цените и пазарът са различни, но субсидията ще бъде на декар. Но ако искаме, можем да сеем зърно и на 35 милиона дка. Субсидията ще е за 26,7 млн. дка. - Много се спекулира и около субсидиите за т. нар. полупазарни стопанства. Не са ли твърде много те и откъде ще се вземат като директна помощ по 1000 евро на такова стопанство и по 5000 евро за професионалните ферми чиста субсидия годишно? - Първо, проблем на МЗГ и на правителството е да изясни какво е това полупазарно стопанство. Дефинирано е, че регистриран земеделски производител, който има една крава и обработва повече от 3 дка земя, може да получава тези средства. Но не е дефинирано точно от наша страна дали именно това е полупазарно стопанство. Европейските специалисти са приели, че ще се отпускат помощи на такива стопанства с презумпцията, че с тези 1000 евро в продължение на 5 години те ще се снабдят с нови животни и техника и вече ще имат ферми, които да отговарят на съвременните изисквания. Има обаче опасения, че мнозина, вместо да разширяват стопанствата си, ще ползват тези пари като социална помощ и ще си останат с 1-2 или 3 крави и десетина декара земя. Такова земеделие е обречено, на всички трябва да е ясно това. - Наясно ли сте с броя на регистрираните земеделски производители? Съобщават се най-различни цифри. - Не мога да коментирам, защото не съм запознат с официалната статистика. Но чух, че са преброени 700 хил. земеделски стопанства, от които само 50 хиляди са официално регистрирани като земеделски производители. Всички трябва да знаят - само регистрираните земеделски производители ще получават помощи. (Следва)