Начало » Новини » Страната

Черен лешояд в Източна Стара планина за първи път от повече от тридесет години насам

Синор.БГ / 07.05.2013 г.

На 23.04. фотокапанът, поставен на площадката за подхранване на лешояди в района на ПП Сините камъни засне млад черен лешояд, заедно с традиционната група хранещи се белоглави. Това е първото наблюдение на вида от повече от тридесет години насам!

Птицата е в компанията на 21 белоглави лешояди, освободените в рамките на проект Завръщане на лешоядите в България LIFE08 NAT/BG/278: 7G, K2W, K4L, K0C, K1C, K3W, K08, K1R, K4A, K48, K3J, K0H, K4C, K2N, K1R, K09, K54, K2P, K3P, K34, K5L, млад гост, вероятно дошъл от Сърбия (S051), както и диви, немаркирани млади и полу-възрастни белоглави лешояди.

Черният лешояд е бил широко разпространен в миналото, предимно в равнинните части на страната, по-малко в предпланините и широколистния пояс - Добруджа, Лудогорието, Шуменско и Провадийско плато, Дунавска равнина, склоновете на Стара планина, Витоша, планини около Софийско поле, Родопите и Югоизточна България. Кампанията за използване на стрихнин срещу едри хищници, капаните и недобросъвестните ловци водят до пълното изчезване на вида като гнездящ. Последното сигурно гнездо е намерено от екип на Зелени Балкани в района на язовир Студен кладенец в далечната 1997 година и оттогава няма потвърдено гнездене. Въпреки това, нашата страна се посещава от черни лешояди, които гнездят в реверват Дадя, Северна Гърция и преминават границата в търсене на храна. Те често използват площадките за изкуствено подхранване, които се поддържат от Зелени Балкани и БДЗП в района на Източни Родопи от вече 25 години.

Единични птици са наблюдавани и в Източна Стара планина през 70те години на миналия век, като последните установени гнезда там са разположени в гористи хълмове до Провадия. Оттогава насам единични птици са виждани в района на Котленска Стара планина през пролетта на 1993-1994 г., вероятно също млади, скитащи черни лешояди от колонията в Източни Родопи.

Затова за екипа на Зелени Балкани кадъра на млад черен лешояд на площадката за изкуствено подхранване, поддържана в рамките на проект Завръщане на лешоядите в България LIFE08 NAT/BG/278 е един огромен успех. Белоглавият лешояд е индикаторен вид, който доказва, че условията в Стара планина, довели до изчезването на лешоядите, вече са промени, и Балканът е готов да посрещне завръщането на своите птици. Появяването на отдавна изчезналия черен лешояд над Сливен показва, че нашата стратегия е успешна и сме на прав път към завръщането на лешоядите в Стара планина!

Поздравления за целия екип на Зелени Балкани и ФДФФ, които са на път да сбъднат една своя отдавнашна мечта!

Черен лешояд в Източна Стара планина за първи път от повече от тридесет години насам
3961
 

Последни материали
Виж
Кампания 2025
ДФЗ преведе и обвързаната подкрепа за животновъдите
МОСВ
Общините, които получават безвъзмезден достъп до минерални води през 2026 г.
Статистика
Високопланинските пасища и угарите в България рязко намаляват
Стари сортове могат да изчезнат
ЕК удря с бюрокрация малките производители на семена
При рапицата също е регистриран ръст за сметка на произведения ечемик
Великобритания увеличи реколтата от пшеница с разширяване на площите
Актуални данни на МЗХ
Над половината угари остават неизползвани, но ротацията при пшеницата се подобрява
Свързани материали
Виж
Кампания 2025
ДФЗ преведе и обвързаната подкрепа за животновъдите
МОСВ
Общините, които получават безвъзмезден достъп до минерални води през 2026 г.
Статистика
Високопланинските пасища и угарите в България рязко намаляват
Стари сортове могат да изчезнат
ЕК удря с бюрокрация малките производители на семена
При рапицата също е регистриран ръст за сметка на произведения ечемик
Великобритания увеличи реколтата от пшеница с разширяване на площите
Актуални данни на МЗХ
Над половината угари остават неизползвани, но ротацията при пшеницата се подобрява
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
АВТОРИ |  РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2025
RSS новини