Агробизнесът към партиите: Спрете репресиите спрямо българското производство!

Огняна Пенева
Спрете репресиите спрямо българските производители и направете така, че следващата администрация да познава проблемите в бранша и да работи в услуга на бизнеса. С този призив представители на браншовите съюзи от селското стопанство и преработвателната промишленост се обърнаха към политическите партии, кандидати за следващия парламент.

Предизборната среща беше организирана от Асоциацията на земеделските производители в България с основната цел - хората от реалната икономика да разберат как бъдещите политици ще работят за по-конкурентно българско земеделие и животновъдство.

Вместо да представят ясни програми с конкретни цели за развитието на сектора, експерти от основните политически партии се впуснаха в констатации от типа колко разбити били напоителните системи в страната и как щели да се търсят средства за тяхното възстановяване. Или как българското село обезлюдявало, затова новите субсидии приоритетно трябвало да се насочват към семейните ферми. Все обещания, многократно повтаряни от политиците преди избори, но неизменно забравяни след спечелването им.

Бизнесът очакваше да разбере кога ще бъде спрян нелегалният внос на евтини плодове и зеленчуци в страната, който държи 85% от вътрешния пазар и води до фалит родните фирми. „Не може агенцията по храните да проверява само един камион на 300 преминаващи през границата и да отчита ефективен контрол, а в същото време цялата продукция от Полша се продава през борсите без фактури”, посочи Цветан Цеков, производител на биологични плодове и зеленчуци.

Докато вносът от Македония и Турция масово не се проверява за пестициди, контролът върху законно работещите български фирми е строг и за капак на всичко фирмите си плащат на агенцията за тези проверки, коментираха хора от бранша.

Непрекъснато растящите административни такси са другата форма на рекет, срещу която бизнесът негодува. „Искате да насърчавате семейните ферми, но за най-елементарното разрешително животновъдите плащат между 100 и 500 лв., което е тежко бреме за фирмите”, коментира и председателят на асоциацията на свиневъдите Добрин Папазов.

Колегата му от асоциацията на птицевъдите и производителите на яйца Иван Ангелов припомни другия проблем, наложен от общините с местните данъци и такси. „Не може птицеферма, която се намира извън регулацията на общината, да плаща по 11 хил. лв. годишна такса смет, а срещу това да не получава дължимите услуги като почистване на сняг или извозване на боклука”, коментира Ангелов.

Хората от сектора недвусмислено показаха на политиците, че не вярват на празни обещания за защита на родното производство. Те се противопоставиха и на рекета от страна на търговските вериги и настояха държавата да подкрепи бизнеса. Бъдещите политици поеха ангажимента да приложат европейската практика. За пример беше дадена Франция, където 80% от стоките в хипермаркетите, се доставят от фирми, работещи в радиус от 80 километра в близост до магазините.

Бяха дадени обещания за протекция на родното производство и при отпускането на субсидиите. „В цяла Европа държавите субсидират разходите за горива, докато у нас няма такава помощ, което ни прави неконкурентни”, посочи Красимир Кичуков от асоциацията на производителите на оранжерийна продукция.

В отговор повечето политически сили обещаха обрат в политиката на подпомагане, така че европейското и държавно финансиране да се насочи към трудоемките производства като животновъдство, овощарство и зеленчукопроизводство.