Присаждането е важна операция

Присажда се на място на разцеп, по този начин се заменят малоценни лози, спасявт се лози с измръзнали или загинала надземна културна част, бързо се размножават новосъздадени или интродуцирани ценни сортове и клонове.
Присаждането на зряло се извършва през април при зати хване на сокодвижението и преди да се развият очите. Подложката се открива на дълбочина 10-15 см и се прерязва с лозарска ножица или трион на 2-3 см под повърхността на почвата. Присадените лози се прерязват под присадника. При обилно сокодвижение операцията се извършва след 5-7 дни, за да затихне плачът. В зависимост от дебелината на подложката се практикуват два начина на пълен и на обикновен разцеп.
Присаждането на пълен разцеп се прилага, когато подложките са млади и дебелината им ъсответства на дебелината на присадника. Отрезът на подложката се заглажда с остро ножче. Разцепва се диаметрално около 4 см. Резниците за присадници, които са събрани и съхранени през есента, се измиват и се накисват във вода за 24-48 часа. Най-често присадниците имат 2 очи. При нарязването им над горното око се оствят 1,5-2 см, а под долното цялото междувъзлие. Ако резниците са с много дълги междувъзлия или малко на брой, използват се присадници с 1 око. На 0,5-1 см под долното око от двете му страни присадникът се заострая с коси отрези, извършени с ножче тип "кунде" под формата на клин с дължина 3-4 см. От едната страна отрезът се прави с по-голям наклон, така че да преминава през сърцевината и да завършва на здрава тъкан. От другата страна е по-плитък и не засяга сърцевината. За по-добро прилагане на присадника се препоръчва да се направи "седло" (с ножчето се правят плитки около 1-1,5 мм перпендикулярни на оста на присадника нарязвания от двете страни под окото). След това отрезите отново се загалждат. Клинът на присадника се поставя в разцепа на подложката така, че да влезе плътно до "седлото". Кората на присадника да съвпадне с кората на подолжката.
Присаденото място се превързва стегнато с рафия или с полиетиленова връзка. До лозата се забива колче и присадката се покрива с рохкава почва така, че да се образува купчинка от 3-4 см над горното око.
Присаждане на обикновен разцеп се прилага, когато подложката е по-дебела от присадника. Присадниците се поставят в разцепа, така че долните пъпки да сочат навън, а кората им да съвпадне с кората на подложката.
Присаждането на зряло на разцеп е много успешно и върху стъблото на лозата на височина 10 см под носещия тел. Прави се по същия начин, присаденото място задължително се намазва с подходяща паста или с асфалт, за да се запази от изсъхване.

Вкореняват се резниците
Площта, определена за лозово вкоренилище, трябва да бъде добре подравнена и снабдена с източник за поливане. Резниците се засаждат само в топло време, когато температурата на почвата на дълбочина 20 см е достигнала 12 градуса Целзии, а на въздуха е над 10 градуса Целзии. Няколко дена преди започване вкореняването, обработеното и добре изравнено коренилище се маркира на разстоянията, необходими за засаждане на лозите. Стратифицираните резници се вкореняват по няколко начина. Засаждат се в реда и веднага се покриват отстрани и отгоре с рохкава почва (прави се тир). Тировете са направени най-често през есента или през пролетта на добре подготвени леки почви. Парафинираните резници се засаждат на дълбочина 2/3 от дължината им в редовете на вкоренилището (не се правят тирове), или в оформени лехи.
Стратифицираните резници се закарват внимателно в същите сандъци, в които са наредени, до мястото на вкореняване и се поставят на сянка. Изваждат се внимателно, почистват се росните корени. Отстраняват се тези, чиито калеми са паднали или са без калус при стойката. Предвариетлно в средата на тировете по тяхната дължина се прави бразда (тирът се цепи) със специално приспособление, монтиран на УНЛМ 2,0. После в браздата се налива вода 6-10 л/м. След това тирът може да се покрие с черно полиетиленово фолио, което се перфорира през 6 или 7 см. В направените отвори се набучват парафинирани резници на дълбочина 2/3 от тяхната дължина. Черното полиетиленово фолио помага да се повишава темпераутрата на почвата и отпада необходимостта от чистене на росни корени и плевели. Напречно на тировете на разстояние около 25 м се правят просеки с ширина 1 м, така се оформят поливни вади и се затварят тировете. На непокритите с полиетиленово фолио тирове подготвените резници се засаждат ръчно на разстояние 6-7 см един от друг (16-18 броя на линеен м) в отворените иполети бразди. Петата им трябва да попада в кашата от вода и почва на дъното на браздата на дълбочина до основата на тира. Резникът остава над повърхността на почвата и е покрит само с пъстта на направения тир, присадниците да са на една височина. Освен ръчно, засаждането може да се извърши и с машина.
За да използват по-рационално площта за лозово вкоренилище, някои производители вкореняват резниците в предварително подготвени лехи. Те са под формата на трапец с височина 20 см и ширина в горния край 80 см, разстоянието между средата на две лехи е 160 см. Лехите са ориентират успоредно на каналите на дъждовалния агрегат ДДА 100 М. Перпендикулярните пътища са анй-често през 100 м, 150 м или 200 м. Резниците се засаждагт в две предварително маркирани плитки успоредни бразди на разстояние 50 см върху трапецовидната леха на дълбочина 20 см и разстояние един от друг на 5-6 см. По този начин на един векар се вкореняват до 22 000-24 000 резника./gradinar.net