Болестите вън от фермата

Да се изкоренят болестите от фермата е ежедневна задача както на стопаните, така и на ветеринарните лекари. Биосигурност е термин, използван за серии от методи и процедури за предотвратяване навлизането на болестите в стадото. Филтрацията на въздуха, която се прилага напоследък, придвижи биосигурността една стъпка напред, като става бариера за разпространение на патогените по въздушно-капков път. Няма програма за биосигурност, която гарантира против проникването на всички болести. Измерването на риска и цената на неуспеха са трудни въпроси, с които се срещаме всеки ден. След като едно заболяване проникне в свинефермата, трябва да се вземе решение дали да се живее с него или да се борим с него. Най-добрият начин да се направи това е да се определи икономическата цена на болестта. Това може да се стане чрез симулационни модели, които ще помогнат да оценим загубата на продукция и каква ще е възвръщаемостта от ерадикацията. Заболяванията при животните могат да бъдат контролирани по няколко начина. Елинимирането на патогенните причинители (ерадикацията) от стадото е най-ефективният. Няколко метода могат да бъдат използвани за ерадикация и това зависи от заболяването, което искаме да елиминираме. Някои ферми използват комбивнация от тези методи за да ерадикират повече от едно заболяване. Yeske (2012) системантизира прилаганите методи за ерадикация по следния начин:
• Депоулация и репопулация
• Затваряне на фермата
• Ранно сегрегирано отбиване
• Шведска депополуция за микоплазма
• Програми с медикация
• Изследване и отстраняване (test and removal).
• Ваксинация
Депопулация и репопулация е най–правилният метод за ерадикация. Ползата от него е, че няколко заболявания могат да бъдат изкоренени едновременно. Той е бил успешен при болестта на Ауески (БА), репродуктивния и респираторен синдром при свинете (PRRS), трансмисивния гастроентерит (ТГЕ), атрофичен ринит, актинобацилна плевропневмония (АПП), дизентерия и краста. Проблемът е в опазването на фермата от ново проникване на инфекциите дори и при стриктни процедури за биосигурност.

Прилагат се два принципа на депопулация:
1) Пълна депопулация, последвана от населяване на фермата с неинфектирани животни (депопулация/репопулация) - SPF система
2) частична депопулация. Частичната депопулация е подходяща само за развъдните, докато пълната депопулация е единствената подходяща за угоителните ферми.

Стадото се депопулира или наведнъж (продаване на всички животни в един ден) или бавно във времето, следвайки нормалните производствени практики. След като фермата е депопулирана, се изчиства и дезинфекцира. Продължителността на времето преди репопулация (вкарване на нови животни) зависи донякъде от инфекциозните агенти, които са във фермата и нивото на риска, с който производителят желае да живее - по принцип 4 седмици от излизането на последното прасе до влизането на първото ново прасе е времето да се извърши почистването, дезинфекцията и фумигацията.

Репопулацията може да се направи по няколко различни метода. Най-простият е да се вкара новото стадо и да започне развъждането му. Другият метод, който намалява празното време и загубата на приходи, е новото стадо да се отглежда и запложда на друго място и след това да се премести в оригиналната ферма, където свинете да се опрасват. Този метод представлява по-голямо изпитание и има повече рискове, тъй като се ангажира и друго място и транспорт между фермите.

Пълната депопулация се оценява на 98% успешна. Датската SPF система, базирана на пълна депопулация/репопулация, функционира от повече от 30 години. Датските SPF свинеферми са свободни от ензоотична пневмония (ЕП), АПП, дизентерия, PRRS, атрофичен ринит (АР), краста и въшки. Сега датската SPF програма цели освобождаване от ЕП, АПП и PRRS. Около 3500 (30%) от свинефермите са включени в SPF програмата.

При частичната депопулация всички животни, по-млади от 10 месеца се отстраняват от инфектираното стадо (прасета сукалчета, отбити, подрастващи и угояване) За период най-малко 2 седмици се налага спиране на опрасванията и само разплодните животни (ремонтни и основни свине и нерези) остават във фермата. През този период всичките те се лекуват с подходящ антибиотик. След спирането на антибиотика се възобновява производството във фермата. При частичната депопулация се включват само заболявания, за които предвижданият успех се оценява над 80%: ЕП, АПП, дизентерия, PRRS, краста и въшки.

Нито една от стратегиите за ерадикация чрез депопулация (пълна или частична) не е икономически печеливша до 15 години, но и двете са печеливши след 20 и повече години приложение (таблица 1).

[B%]Затваряне на фермата[%B]
означава да не се вкарват ремонтни животни за продължителен период от време, за да се позволи да се стабилизира стадният имунитет и да се спре разпространението на микроорганизмите, тъй като няма чувствителни популации, в които те да циркулират. Този метод е използван при PRRS. Успешното прилагане изисква минимум 200 дни след последното оздравяло животно. Трудността е да се определи кога е заразено последното животно и директното заразяване с вирус може да помогне в това отношение и за по-точно планиране. Следващият по-голям проблем е да се поддържа съставът на разплодното стадо през този период. Заплождане извън фермата е решение на този проблем. Това включва поддържане на негативна популация от ремонтни свине в другото място, където те се заплождат и се връщат обратно във фермата след затварянето й и преди опрасването им. Това спомага да се избегне намаляването на стадото, но включва риска от използване на друго място и транспорт. Комбинацията с медикация и ваксинация може да е ефективна за микоплазма, която често е в комбинация с PRRS. За микоплазма фермата трябва да е затворена за 240 дни, ако ремонтните свине са позитивни, а ако се използват негативни ремонтни свине, те първо трябва да се заразят, което изисква 30 дни за заразяване и 240 дни за затваряне. При тази програма има и третиране на свинете с антибиотик във водата за 2 седмици и инжектиране на прасетата. Тази програма е била ефективна и за ТГЕ. Имунитетът на стадото трябва да се хомогенизира (изравни) чрез директно заразяване на всички свине и след това затваряне за 30 дни след последните клинични симптоми.

Ранното сегрегирано отбиване промени образа на свиневъдството чрез въвеждане на по-комерсиални производствени системи, адаптирайки технология с отглеждане на различните възрастови групи на различни места (multi site production). Тази система е фактически прилагане на принципа “all in - all out”, но на различни места (а не в рамките на фермата), което позволява за пълна депопулация и репупулация на отбитите, угояването или от отбиване до угояване с всяка партида животни. Принципът при тази система е да се използва стадната имунна система за предпазване на прасетата и отбиването им на ранна възраст и отстраняването им от фермата докато имат високо ниво на майчин имунитет и преди да са инфектирани. Възрастта на отбиване зависи от патогена, който трябва да се ерадикира и динамиката на спадането на майчиния имунитет. В някои програми за ерадикация на бактериални заболявания се добавя антибиотично третиране на свинете и прасетата за да се постави една бариера в повече пред инфекциите преди преместване на прасетата на новото място. Тази процедура е ефективна за ерадикация на БА, АР и АПП. Тя не е ефективна при микоплазма и PRRS.

Шведска депопулация за микоплазма. Класическият план изисква спиране на опрасванията за минимум 2 седмици и спиране допълването на стадото с животни под 10 месечна възраст и медициране на основното стадо (свинете-майки) през двете седмици, когато няма опрасване.

[B%]Програми с медикаментозно лечение[%B]
Те са били успешни за някои бактериални заболявания като дизентерия. Това изисква третиране на цялото стадо наведнъж. Ерадикация на дизентерията е постигната чрез медикаментозно лечение на цялото стадо, изчистване и дезинфекция и контрол на гризачите. Използвани са различни антибиотици за две седмици, включително линкомицин и тиамулин. Друг пример за третиране на цялото стадо е използване на айвермектин или дорамектин за изкореняване на крастата. Всички животни в свинефермата са инжектирани или третирани чрез фуража, независимо от възрастта. Третират се отново след 18 дни. Ако третирането на свинете може да става с храната, то сукалчета трябва да се инжектират. Тези програми са много успешни.

[B%]Изследване и отстраняване (test and rewmoval)[%B]
Това е много успешна програма при ерадикация на БА във връзка с ваксинация на цялото стадо и целия район. След като БА се постави под контрол, положителните (инфектирани) свине могат да се отстранят и да се оформи негативна популация в стадото. Това е правено и с PRRS, но невинаги успешно - изисква стабилна популация и много изследвания, за да бъде сигурно, че всички положителни са отстранени. Прилагано е когато има физическо разделяне (изолиране) на фермата и диагнозата е поставена по-рано преди инфекцията да се е разпространила. Провеждана е успешно и в депа за нерези. С въвеждането на филтрацията на въздуха се създадоха повече възможности за прилагане на този метод.

[B%]Ваксинацията[%B]
може също да се използва за ерадикация, ако ваксината е в състояние да контролира патогена и да намали неговото разпространение в стадото. БА е добър пример за такава ваксина, която заедно с добър начин за движение на животните е в състояние да ерадикира болестта от свиневъдството. За да е ефективна тази програма е допринесла сгъстената ваксинация – на всяко четиримесечие за свинете и ваксинация на прасетата интраназално на 3-5-дневна възраст, отново на 6-8- и на 12-14-седмична възраст.

Преди да се започне програма за изкореняване на заболяването, трябва да се осигури високо ниво на биологична безопасност (охрана на фермата от инфекции), за да се намали до минимум рискът от ново внасяне на инфекцията от външни източници. Повторното заразяване може да се осъществи аерогенно от съседни ферми, чрез инфектирани ремонтни (заместващи) животни или чрез посетители и превозни средства.

[B%]Районна ерадикация на болестите[%B]
В Северна Америка изкореняването на заболяванията в гъсто населените със свине региони често се последва от ново заразяване. Ето защо се формира мнението, че ерадикацията трябва да се прилага на регионален принцип. Сега такива проекти се фокусират върху идентифициране на фермите и щама на вируса на PRRS и даване възможност на фермерите да адаптират обеззаразяването към техните условия. Тези проекти изискват време, за да станат успешни, както стана с програмата за ерадикация на БА. Поради риска от аерогенно предаване на респираторните инфекции Дания е разделена на 10 региона и всички ферми в дадения регион са включени в програмата за ерадикация за период от 4-5 години. Програмата е започната във всички региони с една година интервал.

Lopes e постигнал изкореняване на PRRS, Mycoplasma hyopneumoniae, Actino-bacillus pleuropneumoniae чрез медицирана частична депопулация от свинеферма със 160 свине майки и затворен цикъл на производство. Програмата е включвала затваряне на фермата за животни отвън, отстраняване на всички животни под 9-месечна възраст,отстраняване на прасетата веднага след отбиването, ваксинация, медикация с тилмикозин и дезинфекция. След изпълнение на програмата свинефермата е била свободна от съществувалите в нея инфекции като PRRS, Mycoplasma hyopneumoniae, Actino-bacillus pleuropneumoniae и симптомите за свинския цирковирус тип 2 (PCV2) са били редки. В резултат на това смъртността е спаднала от 12% на 1% при подрастващите и от 14 на 2 на сто в угояването и заплодяемостта е достигнала 91 процента.

Christensen & Szancer са провели ерадикация на Mycoplasma hyopneumoniae, Actino-bacillus pleuropneumoniae и PRRS. Всички разплодни животни са третирани с комбинация от тиамулин (тиамутин премикс) 3.5 mg/kg ж.т. дневно, кореспондиращо на 300 ppm и хлортетрациклин 6 mg/kg ж.т. дневно, кореспондиращо на 500 ppm във фуража за 14 дни. Допълнително на 7-ия ден всички разплодни животни са третирани с marbofloxacin (Marbocyl) еднократно интрамускулно с по 4 mg/kg ж.т. Помещенията с животните са почиствани и дезинфекцирани ежедневно в продължение на 14 дни с 2% Vircon S. Ерадикацията е била успешна за Mycoplasma hyopneumoniae и PRRS, но не и за Actinobacillus pleuropneumoniae.

Разработени са програми за ерадикация на инфектираните с PRRS ферми, включително тотална депопулация/репопулация, частична депопулация, сегрегирано ранно отбиване, изследване и отстраняване (test and removal) и затваряне на фермата. Методите, описани напоследък включват използване на модифицирана жива ваксина и внимателно заразяване с вирулентен вирус.

Първата стъпка за контрол и ерадикация на PRRSV от инфектираното поголовие е да се спре предаването на вируса между свинете и от свинете на прасетата по време на лактация, след което трябва да се оцени активността на вируса в поголовието. Ridremont and Lebret са успели да постигнат ерадикация на PRRSV от френска свинеферма с 350 свине майки чрез интензивна ваксинация с живата ваксина Porcilis PRRS.

[B%][G%]В българското свиневъдство съществуват всичките споменати по-горе заболявания и въпросът за тяхната ерадикация също е на дневен ред. На всички вече е ясно, че след ерадикацията на класическата чума най-важната пречка за достъпа на българското свиневъдство до европейския пазар ще бъде БА и ерадикацията на това заболяване е първата задача. Успоредно с ерадикацията на БА ще се провежда ерадикацията и на останалите икономически значими заболявания. Необходима е обаче много подготвителна работа и сега е моментът тя да започне:
1. Да се проведат изследвания и да се картотекират свинефермите по отношение на съществуващите в тях заболявания;
2. Да се регулират връзките между фермите (особено движението на животни) на основата на резултатите от изследванията и картотекирането с цел ограничаване разпространението на инфекциите;
3. Да се стабилизира здравният статус на свинефермите и се намали заразоносителството и заразоизлъчителството чрез сгъстени схеми на ваксинация и медикация с ефективни ваксини и медикаменти по конкретна програма за всяка свинеферма;
4. Да се избере подходът за ерадикация на базата на изпитване на различни варианти.[%G][%B]

Ерадикация на PRRS чрез частична депопулация се базира на изследвания, които показват, че разпространението на инфекцията е предимно при подрастващите прасета и прасетата угояване. В повечето ферми вирусоизлъчителството от свинете спира след 3-6 мееца, след което свинете произвеждат неинфектирани прасета. Стратегията на ерадикация при това положение е: Подрастващите и угояването се отстраняват от фермата, когато е потвърдено чрез двукратни серологични изследвания, че свинете отбиват неинфектирани прасета; Помещенията за отбитите, подрастващите и угояването се изчистват и дезинфекцират.

За ерадикация на Mycoplasma hyopneumoniae в 3 свинеферми животните над 12- месечна възраст са третирани орално с комбинация от валнемолин 12 mg/kg и хлортетрациклин 20 mg/kg за 21 дни. Всички прасета на по-малко от 12-месечна възраст и над 3-месечна възраст са получавали същото третиране в продължение на 42 дни. Ерадикацията е била успешна без депопулация.

Проведени са няколко опита за ерадикация на АПП, но досега само няколко от тях са сполучливи, като са използвани флоуроквинолони: Разплодните свине са ваксинирани срещу АПП преди медикацията, всички прасета под 10-месечна възраст са отстранявани от помещенията и е правена медикация на развъдното стадо с флорквинолони било перорално за 14 дни или с две инжекции с 5-дневен интервал.

Ако свинефермата е заразена с дизентерия и/или краста и въшки, периодът, през който само животни над 10 – месечна възраст са в стадото, е същият като за елиминиране на посочените по-горе заболявания. Успехът на ерадикацията се изчислява на 80 процента.

McOrit и Bennet са оздравили две големи свинеферми (2000 и 6000 свине майки съответно) от дизентерия чрез частична депопулация и медикация. Заплождането е спряно за 4 месеца и броят на свинете майки е намален на 580 и 3800 респективно. Животните с всяка форма на диария са отстранявани, а останалите животни са медицирани с висока доза тиамулин във фуража (Tiamutin 600 ppm) в продължение на 21 дни и държани в помещения без постеля. Животните с намален апетит към медицирания фураж са отстранявани. Отделен персонал е почиствал отделните сектори и е наблягано на ремонта на подовете, контрола на гризачите, изпразване, изсушаване и варосване на торовите ями. След това животните от фермата и отрицателни за дизентерия животни отвън са вкарани в почистените помещения. Инжектирани са с тиамулин (Tiamutin 12 mg/kg ж.т.) и са къпани по време на преместването. Медикацията е продължила още 3 седмици с висока доза и след това с по-малка доза (600 ppm) за още 6 седмици.

Ерадикацията на БА е завършен процес в САЩ и почти всички европейски страни и е в последната фаза в останалите. Напоследък то е постигнато в две развъдни ферми и две станции за изкуствено осеменяване (депа за нерези) в Китай.

[url=https://www.fermera.bg/]От в. "Гласът на фермера"[/url]