Нови митарства за собствениците на земя

29-06-2004 г. Иван СТЕФАНОВ Отдавна е известно, че с поземлената реформа у нас земята беше върната на името на починали бивши собственици, а реалните собственици станаха колективни съпритежатели на идеални части от множество, най-често маломерни ниви, ливади и т.н. Скандалите между съсобствениците не закъсняха, защото "гражданите" (напусналите селището съсобственици) искаха за имота си рента, наем или продукция, а "селяните" (останалите в селището съсобственици) се мъчеха да присвоят изцяло скромните благинки, получавани от бащиното имане, което смятаха, че им се полага "по право". Плахите опити да се потърси помощта на кмета, за да получи всеки своето, оставаха най-често без резултат. Местният вожд естествено заставаше зад избирателите си за да запази кметския пост и за следващия мандат. Опитите за доброволни делби също пропадаха, тъй като "селяните" държаха да получат най-хубавите имоти и накрая естествено се стига до съдебна делба. В този случай независимият съд определя обективно равностойни дялове на всеки наследник, съблюдавайки редица изисквания на съществуващата нормативна уредба. Така съдът вече се намесва в бизнеса на общинските служби "Земеделие и гори" (ОСЗГ). При доброволните делби чиновниците в службата заедно с фирмата, която поддържа кадастъра към ОСЗГ, определят кое как да стане и за нужни и ненужни операции събират такси "по ценоразпис". Друг въпрос е, че делбите са специфична материя в областта на устройването на земеделските земи. Нужен е опит, познаване на земеустройството и на изискванията в наредби, правилници и закони. Както една фасада на сграда може да се проектира по най-различни начини, така и делбата на наследените полски имоти може да се извърши в множество варианти. Въпросът е да се спазват изискванията на нормативните документи, интересите на всеки съсобственик и принципите в земеустройството. Като се има предвид, че в ОСЗГ най-често се подвизават всякакви специалисти, но не и специалисти по устройване на земеделски земи и по поземлен кадастър, появяват се екзотични решения водещи до раздробяване и обезценяване на имотите, както и до неравностойни дялове за отделните наследници. Разбира се, трудно може да се очаква нещо повече от председателите на бившите поземлени комисии, които биваха ветеринарни лекари, озеленители, машинни и електроинженери, зоотехници и т.н. Съдът със своите експерти възпрепятства безконтролния бизнес на ОСЗГ по делбите и чиновниците вече търсят начини, за да си запазят територията. За целта се използва една наредба (бивша Наредба № 33, прекръстена в Наредба за поддържане и осъвременяване на картата за възстановената собственост - НПОКВС), в която много понятия са объркани и се смесват правилата за доброволна делба с правилата за съдебна делба. Не е ясно записано, че експертите в съда посочват СХЕМАТА за делба, която гарантира (по предварително дадени квоти от съда) справедливо оформяне на дялове от наследените земеделски земи. Тези дялове трябва да отговарят на съответните квоти. СКИЦИТЕ на новообразуваните според заключението на съдебната експертиза имоти СЕ ИЗГОТВЯТ ОТ ФИРМАТА за поддържане на кадастъра към съответната ОСЗГ, като се използват данни (реквизити) от стандартните компютърни скици на ОСЗГ, изготвени за всеки парцел при земеразделянето. Какво обаче правят някои провинциални дерибейчета В бившата поземлена комисия на Копривщица, за да заверят скиците към съдебната експертиза, предлагат (т.е. налагат!) свои модели за делба, противоречащи на принципни положения в земеустройството. В ОСЗГ на Пирдоп пък предявяват изисквания към съдебната експертиза, които са неизпълними, ненужни и показват професионална безпомощност. Например искат да се дават в експертизата данни, които самите компютърни стандартни скици на ОСЗГ не съдържат, както и да се изпълняват техни разпоредби, които противоречат на Закона за кадастъра (ЗКИР). Посочените чиновнически хватки се основават на споменатата вече разпоредба НПОКВС, която е очевидно несъвършена. В нея е посочено, че ОСЗГ заверяват скиците на съда, но не е ясно кои скици и защо се заверяват. Посочени са изисквания към проекта за делба, но такива изисквания не се изпълняват даже в стандартните компютърни скици на парцели, издавани в ОСЗГ. Не е взето предвид, че съдебната експертиза не дава "проект за делба", а в нея се изготвя "решение за делба", което се приема от съда, ако е установил, че делбата е целесъобразна, законна и справедлива. ОСЗГ не може да бъде инстанция, която ще контролира съда. Заверката на скиците, която е възложена на ОСЗГ, само трябва да удостовери, че тези скици са меродавни (валидни) технически документи. За да не отегчавам с подробности читателите, ще дам само един пример за противоречие между тълкуването на НПОКВС от ОСЗГ в Пирдоп и текста в Закона за кадастъра (ЗКИР). В чл. 26, ал. 3 от ЗКИР е записано, че "идентификаторът (номерът на парцела) се дава от службата по кадастъра". Дерибеите от ОСЗГ в Пирдоп обаче с официално писмо искат от съда идентификаторите да се дават в съдебната експертиза, която няма нищо общо със службата по кадастър. Многобройните слабости на НПОКВС отдавна са причина за спорове между експерти и някои ведомствени чиновници. За да се отстранят дефектите, очакваше се нова, добре обмислена и действаща наредба. Уви, това не се случи. Колегите вече се шегуват, че МЗГ се е превърнало в "Министерство на тютюна" и затова проблемите за съдебните делби на земеделските имоти не са в обсега на интересите на тютюневото министерство В МЗГ има една отдавнашна кохорта от чиновници с манталитета на Елин-Пелиновите селски секретар-бирници. Те нехаят за реалните проблеми на милионите собственици на земеделски земи и въобще за българското земеделие. Време е да преосмислят дейността си, за да не станат жертва на днешни Андрешковци. Бяха потърсени експерти от МЗГ, за да се обсъдят проблемите около съдебните делби, както и някои други нерешени проблеми в земеделското ведомство, но за съжаление в рамките на един месец не се намериха компетентни специалисти. Министърът на земеделието Мехмед Дикме на 6 юни 2004 г. обаче специално отбеляза, че може би най-големият проблем във взаимоотношенията ни с ЕС по глава "Земеделие" ще бъде в сферата на поземлените отношения и конкретно в обособяването на реални собственици на земеделска земя. Само такива новообособени самостоятелни собственици, които ще се появят на мястото на досегашните "колективни" собственици (т.е. на мястото на групата наследници на починал вносител на земя в ТКЗС), ще могат да подписват договори с арендаторите. Въз основа на именно такива договори, които единствено ще бъдат легитимни, ползвателите (арендаторите) на земеделска земя ще получават прословутите европейски субсидии и всякакви преференции за развитие на българското земеделие. Как обаче ще се обособят новите, реални собственици, които могат да сключват договори, за да се ползва земята им, след като общинските служби "Земеделие и гори" създават всякакви усложнения и на съдебните, и на доброволните делби? Високи такси, ненужни детайли, дублиране на документи и т.н. отблъскват собствениците от кадастралните процедури заради вродения навик у чиновниците да се чувстват и изявяват като господари след Бога, а не като слуги на данъкоплатеца.