След 2014 г. потичат европари и за тютюна

След 2014 г. тютюнопроизводителите в България ще получават европари. Добрата вест долетя миналата седмица от Брюксел. Решението е на Комисията по земеделие и развитие на селските райони към ЕС, която прие предложението на българския евродепутат Мария Габриел в следващият програмен период 2014 - 2020 г. да се премахне списъка с допустимите за субсидиране култури в през новата Обща селскостопанска политика. Това съобщи за „Гласът на фермерът” председателят на Националната асоциация на тютюнопроизводителите (НАТ-2010) Цветан Филев, сред среща на българските тютюнопроизводители с евродепутатите ни в Брюксел. Списъкът е по член 38 от Договора за Функциониране на ЕС и в него са включени културите, които могат да получават финансова подкрепа през новата ОСП. Със заличаването на списъка всички култури ще са допуснати да участват в схемите за субсидиране. Това дава добри възможности българските тютюнопроизводители да получават европейски доплащания. Окончателното решение обаче, ще бъде взето през месец март.
[B%]Тютюнопроизводството има възможност да получи финансова подкрепа от Европейските фондове,[%B]
при преминаване от схемата за подпомагане на площ (СЕПП) към „Схемата за подпомагане на стопанство”. Това поясни директорът на Института по тютюна и тютюневите изделия доц. Христо Бозуков. По думите му тютюнопроизводителите отговарят на изискванията за допустимост по тази схема, защото имат регистрация на площите и производството за 3 годишен период (2007-2009 г.) след влизането ни в ЕС.
За подпомагането на доходите на заетите в сектора могат да се използва финансовите възможности на Програмата за развитие на селските райони. Сред тях са мярка 112 „Създаване стопанства на млади фермери” – до максимум 25 000 евро, мярка 214 „Агроекологични плащания” и „Плащания за отглеждане на култури в не облагодетелстваните райони” и др.
Доц. Бозуков обясни, че при невъзможност да се използват средства по ”Схемата за единно плащане на стопанство” страната може да поиска разрешение от ЕК да продължи подкрепата на сектора във вид на държавни помощи със средства от националния бюджет, но с по-малък финансов ресурс от изплащания до 2010 г. Сериозен мотив за това искане е, че тютюневият сектор, за разлика от другите европейски страни, има структуроопределяща роля за националната ни икономика.
При незначителното субсидиране на тютюна, производството в ЕС ще намалява с изпреварващи темпове в сравнение с търсенето на суровина, предупреждава доц. Бозуков. Нарастващото търсене ще предизвика съществен ръст в изкупните цени на тютюна, което ще се отрази благоприятно върху доходите на заетите в сектора. Поставени при свободни пазарни условия се очаква повишените цени да компенсират намаленото субсидиране, още повече че изкупните цени на българския тютюн бяха обект на държавно регулиране и целенасочено се задържаха на ниско равнище, с цел да се повиши конкурентоспособността на износа.
В Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. в чл. 135 е записано, че считано от финансовата 2011 г., се отпуска
[B%]сума в размер на 484 000 000 EUR,[%B]
като допълнително подпомагане от Общността за мерки в тютюнопроизводителните райони. Българското правителство може да поиска нотификация на помощта на основание Член 68 (1) (а) от Регламента като специфична помощ за фермери за подобряване качеството на земеделската продукция в тютюнопроизводството. Според чл. 69 (4) и (9) и чл. 131 (3) на същата Регламент, специфичната помощ предоставена по чл. 68 (1) (а) е ограничена до 3.5% от националния таван описан в Анекс VIII. От тази сума се приспадат помощите, които са по вече въведени мерки и се получава крайната сума от която да се изплащат такива помощи за сектор тютюн. Общата сума на тази специфична помощ насочена към подобряване на качеството на земеделската продукция в сектор тютюни се разпределя на три части за трите основни сортови групи тютюни. От това вече се е възползвало правителството на Полша.
[B%]Заникът на българския тютюн[%B]
Никога досега сектор „Тютюн” у нас не е отчитал годишно производство от 22 хил. тона. Колкото и да е стряскаща цифрата, тя е факт за изминалата 2012 г., алармираха производители и агроучени. Реколтата е почти два пъти по-малко от продукцията от предходната 2011 година, когато са произведени над 40 хил. тона. Това оповести директорът на Института по тютюна и тютюневите изделия доц. Христо Бозуков. Така страната ни от второ място след Италия, отива на четвърта-пета позиция по производство на тютюн в ЕС. Причините за спада са две. От една страна сушата удари добивите, а от друга – масовото използване на несертифицирани и чужди семена.
[B%]От добитите количества 90 % отиват за износ[%B]
По думите на доц. Бозуков, бюджетът на България в момента се крепи на два основни стълба – тютюна и горивата. Те носят по близо 2 милиарда евро приходи от акцизи годишно в държавната хазна. Тютюнът е с най – висок принос за брутния приход в растениевъдството от всички култури отглеждани в страната. От около 70 хиляди регистрирани земеделски производители в страната, половината са тютюнопроизводителите. Тази година средните изкупни цени на ориенталските тютюни се движат около 6.50 лв. за кг. В Гърция цената е двойно по-висока, заради по-доброто качество на продукцията. Тя от своя страна, обаче е обвързана с използваните сортове. Бозуков обясни, че сортоподдържането на нашите сортове трябва да се осъществява от високо квалифицирани специалисти, каквито са учените-селекционери в специализираните научни звена на ССА. Постигането на
[B%]Високи изкупни цени[%B]
на тютюна зависи неговото качество, а едно от условията за това е автентичността на отглежданите сортове. Затова съхраняването на българските сортовете е наложително. Около това становище се обединиха представителите на аграрната наука, производители, търговци и преработвателие по време на дискусия за бъдещето развитие на сектор “Тютюн”, организирана от Института по тютюна и тютюневите изделия в с. Марково.
Към момента тютюнът остава една от българските земеделски стоки със сравнително стабилен пазар и нарастващо търсене. С прекратяване от 2009 год. на европейското субсидиране за сектора и направените изменения и допълнения в Закона за тютюна и тютюна и тютюневите изделия /ЗТТИ/, заедно с положителните промени се наблюдават и някои затруднения за сектора. Това налага да се направят някои промени в закона и в подготвения Правилник за приложението му.
Тютюневите компании на нашия пазар, които се стремят да изкупуват качествен тютюн, са заинтересовани фермерите да получават сертифицирани,
[B%]Качествени семена,[%B]
гарантиращи автентичност на българските сортове.
До преди 10 години тютюнът беше една от малкото земеделски култури в България, от която на 100 % бяха застъпени български сортове. През последните години обаче, в страната се налагат редица чужди сортове. Така днес при сортова група Басми 70 % от семената, които се ползват са български, а 30 % чужди. При сортова група Виржиния - 60 % са български и 40% са чужди, а при сортова група Бърлей – само 5 % са български, а 95 % са чужди.
Друг не по-малко тревожен факт е използването от някои производители на не сертифицирани тютюневи семена с
[B%]Неясен произход[%B]
или собствено производство. Това се потвърждава от разминаването в площите разсадени с тютюн и закупеното количество сертифицирани семена. През 2012 год. са закупени едва 200 кг тютюневи семена от сортова група Басми, а за засетите площи са ползвани 1700 кг. семена, т.е. „разминаването” е от 1500 кг. Една част от тях е от внос, но по-голямата са от несертифицирани семена. Тази практика води до производство на тютюн, неотговарящ на критериите и изискванията на изкупуващите фирми за качество на тютюна, което от своя страна снижава себестойността на произведената продукция.
Големите търговци, в лицето на СОКОТАБ разбират и подкрепят научната дейност на Института, заяви генералният мениджър на компанията Игит Тунчел. По договор с научното звено към Селскостопанска академия фирмата е сключила договор за производство през 2013 год. на 900 кг. сертифицирани семена, които ще предостави на стопаните за производството на ориенталски тютюн.
Ако най-скоро не се въведе ред в производството, договарянето и изкупуването на тютюн в България, скоро секторът ще тръгне към своя залез. Причината за това са действията на некоректни на търговци, които работят “на черно”, предупреди изпълнителният директор на “Миссириан - България” Николай Тончев.
[B%]Евтин енергиен източник[%B]
Тютюнът има голям биопотенциал като източник на евтина енергия и храна за животните. След прибиране на листната маса, която се ползва за тютюневи изделия, останала част като стебла, филизи и семена се разхищава, вместо да се използва като енергиен източник. От тютюневите стебла, след елементарна обработка могат да се приготвят екобрикети, които са много търсени на световния пазар. Те могат да се ползват за отопление през зимата.
Един от световните тютюневи концерни е готов да предостави на Института по тютюна и тютюневите изделия безплатно машина за производство на екобрикети. Ако проектът е успешен, схемата може да действа във всички тютюнопроизводителни райони в страната, каза доц. Бозуков. В момента от културата се добива близо 120 хиляди тона биомаса. От тях стеблата, от които може да се произвежда алтернативното гориво, са около 85-90 хиляди тона, което ще спести изсичането на голямо количество от горите за отопление.
За едно домакинство през зимата за огрев са нужни средно 10 кубика дърва. Това означава, че при 90 хиляди тона биомаса, 9 хил. семейства ще могат да ползват за огрев брикети от тютюневи стебла, обясни доц. Бозуков.
[B%]Биодизел[%B]
Друг много ценен, но неизползваем засега енергиен източник са семената на тютюна. Те съдържат 30-35 % мазнини, което ги прави отличен източник за биодизел. Ежегодно при тютюнопроизводството се добива голямо количество семена, които също не се оползотворяват.
Останалата биомаса от семената, така нар. шрот, след извличане на маслото, може да се гранулира. Високото й белтъчно съдържание я прави много добър
[B%]Фураж за животните,[%B]
изтъкна директора на Института по тютюна и тютюневите изделия. От другите зелени части - листа, филизи и др. се добива биоетанол, приготвят се препарати за растителна защита, ползват се в производство на лимонена и ябълчена киселина. Те намират приложение в медицината и хранителната промишленост, както и в парфюмерията и козметиката.
Тютюневите листа освен хранителните вещества, съдържат алкалоида никотин, който след разграждането на листата в почвата действа като естествен пестицид. Оползотворяването на цялата биомаса на тютюна ще осигури от една страна допълнителен доход на производителите, а от друга ще подпомогне националната икономика, каза още доц. Бозуков.
[B%]Брюксел обмисля нови рестрикциите[%B]
Декември миналата година Европейската комисия одобри текста за промяна на Директива 2001/37/ЕС за тютюневите продукти, който беше предложен от Главна дирекция „Здравеопазване“. Една от темите, залегнала в новата Директива е стандартизиране на тютюневите продукти и техните опаковки. Това означава уеднаквяване на формата, размера и външния вид на тютюневите продукти и техните опаковки – забрана на слим формата, ментоловите цигари, както и всички ароматни добавки, които биха направили цигарите привлекателни. Друго условие е да се увеличат и надписите със здравни предупреждения.
Националната асоциация на тютюнопроизводителите – 2010 изрази притеснението на своите членове от това, че премахването на разликите между тютюневите продукти ще доведе до намаляване на инвестициите от страна на производителите на цигари в техните продукти, себестойността на продукта. Това ще удари върху крайната цена, а потребителите ще започнат да купуват най-евтините и некачествени продукти, като ще се ориентират и към
[B%]Черния пазар[%B]
Производителите на цигари ще започнат да купуват по-евтини и по-нискокачествени тютюни и ще се стремят да плащат по-малко за суровината. Това ще намали или изцяло ще отнеме доходите на 200 000 български тютюнопроизводители, които нямат друга алтернатива в цели региони на страната, като препитание и алтернативна заетост. За съжаление отрицателният ефект на тези мерки ще бъде допълнително утежнен от Общата земеделска политика, по силата на която директните субсидии за тютюна постепенно се намаляват и е напълно вероятно напълно да бъдат преустановени.
Проектът за Директивата ще продължи да се обсъжда в другите институции на ЕС. По този повод на 14 януари в Париж се проведе заседание на Извънредния Комитет на Европейската Асоциация на тютюнопроизводителите (UNITAB).
Враждебността към тютюневия сектор не попречиха реално да се видят важните икономически, юридически и социални проблеми, които поставя предложението на ЕК за промяна в Директивата на тютюневи изделия. Това каза председателят на Българската Национална асоциация на тютюнопроизводителите Цветан Филев пред делегатите на извънреден комитет. По думите му тютюнът играе
[B%]Ключова роля в българското земеделие[%B]
по отношение препитанието на хиляди семейства в силно обезлюдените райони на страната, както и в икономиката ни по отношение на търговията и експорта.
През февруари ще има извънреден съвет по време на ирландското председателство, където се очаква да бъдат представени предложенията за измененията в бюджета на ОСП, които най-вероятно ще бъдат гласувани и приети през месец март.
Oт в. "Гласът на фермера"