Кършенето на лозите всеки го може, но не всеки знае кога и как

23-06-2004 г. Тома ХРИСТОВ Понякога леторастите на лозата избуяват толкова, че достигат нежелана дължина. Провиснали и натежали, те пречат на светлината да достига ресите и гроздовете, възпрепрятстват проветряването, а това пък е условие за развитие на маната и други гъбни болести, затрудняват обработката на почвата и пръскането с препарати. Тогава на помощ идва кършенето. То е една от летните резитбени операции и не е задължителна, но е обикновено наложителна, защото чрез нея може да се постигнат желани цели. Кършенето е операция, подобна на прищипването, и се различава по това, че се премахва не само връхчето, а малко по-голяма част от летораста с 5-8 недоразвити листа. Както и при прищипването, към него се прибягва в по-ранни моменти от развитието, когато има опасност от изресяване. Когато няма, извършва се по-късно с цел да се възпре буйният растеж. След кършенето нарастват листата, а те изхранват по-големи гроздове с по-едри и сладки зърна. Но не бива да се прекалява. При всички случаи на летораста трябва да има 15-16 листа. По-малко ли са, дори и да стават по-големи, не могат да компенсират загубата на листна площ, така необходима за изхранването на плода и натрупването на захари в него. Когато кършенето се извършва в началото на узряването, растежът на леторастите спира, ускорява се узряването на гроздето със седмица до две, а захарното съдържание в зърната нараства с 1-3 на сто, са установили научни изследвания. При чашовидната резитба се прекършват всички леторасти. При вариантите на формировката Гюйо се кършат леторастите от плодната пръчка, когато надхвърлят с 30-35 см най-горния тел. Израсналите от чепчетата леторасти при тези формировки не се кършат, защото по-добрите от тях ще послужат за плодни пръчки при резитбата на зряло. При високите формировки, каквато е и асмата, поради по-умерения растеж по-рядко се налага кършене, но не бива да се пренебрегва, ако дългите леторасти причиняват сгъстяване и засенчване. Има още една цел, която оправдава кършенето. Когато то се извърши относително рано, възпрепятства буйния растеж, но не след дълго той се възобновява с нова сила. На мястото на прекършването израстват дълги колтуци. Тази особеност се използва за ускорено формиране на високите формировки. Щом младите лозови филизи достигнат височината на носещия тел, се прекършват. Два от израсналите колтука при мястото на прекършването се полагат срещуположно и така дават началото на кордоните. Страхът, че с кършенето може да се нанесат повреди на растенията, не е оправдание за подценяването му. Когато човек знае защо, кога и как, това е невъзможно. А вие вече знаете.