СКАНДАЛНО: Брюксел точи гилотина за селата

Лъчезар Йорданов
Има опасност Брюксел да наложи санкции в размер на 25% върху бюджета на общинските мерки от Програмата за развитие на селските райони, а според най-”черния” сценарий може въобще да спре финансирането по двете направленията, научи вестник „Гласът на фермера”. Става въпрос за средствата по мярка 321 “Основни услуги за населението и икономика в селските райони” и мярка 322 “Обновяване и развитие на населените места”. С тях местните власти имат възможност чрез инвестиционни проекти да подобрят общинските пътища и инфраструктура, както и да развият селския туризъм.
Съгласно Многогодишната финансова рамка за периода 2007 - 2013 г., общо за двете общински мерки на програмата бяха разпределени близо 700 млн. евро (което прави левовата равностойност от минимум 1 48 794 299 лв.). Ако ЕК наложи санкция от 25% върху пакета субсидии за общините, това означава, че ще бъдат отрязани около 175 млн. евро от общия бюджет, предвиден за финансиране на проектите за модернизация на селата. Така парите ще бъдат редуцирани от 700 млн. евро, на близо 525 млн. евро. Санкцията е разписана в Регламент на ЕО № 885/2006 на Комисията от 2006 година, в Регламент на ЕО № 1974/2006 и Насоки за определянето на финансовите корекции COCOF 07/0037/03-BG.
[B%]Възможно е ЕК и да забрани и плащанията [%B]
на вече договорените и изпълнени проекти, както това се случи при спирането на мерките по програма САПАРД през 2008 г.
Интересът към общинските мерки е огромен. Това стана ясно през 2010 г. когато във фонд „Земеделие” постъпиха за разглеждане над 1270 проекти, чиято финансова стойност надхвърляше три пъти разписания бюджет за общините. Това наложи в края на 2011 г. страната ни да поиска разрешение от Брюксел за прехвърляне на допълнителни средства към общинските мерки. Юни месец миналата година, със Седма нотификация Брюксел преразпредели допълнителни средства в три направления - за нови проекти на младите фермери, за модернизация на стопанствата и към общините. Те бяха взети от едни мерки и пренасочени към други с обяснението, че парите са взети от неатрактивни мерки.
[B%]Пренасочване на парите[%B]
По-късно - септември 2012 г., с Девета нотификация страната ни поиска Комисията да одобри ново прехвърляне на евросредства. Идеята на аграрното министерство бе вече разпределените със Седма нотификация средства отново да се преразпределят. Като 202 млн. евро да се пренасочат към мярка 321, която включва изграждането и ремонт на общинските пътища, а останалите 31 млн. евро да тръгнат към мярка 322, където пък се разработват инвестиции за рехабилитация на зелени площи, на обществени сгради с местно историческо и културно значение, както и за реконструкция и изграждане на тротоари, площади и осветление.
Но без санкцията на Брюксел, това “преналиване” на средства, няма как да се случи. В Европа обаче няма и практика веднъж вече дадени пари отново да се преразпределят. От данните на фонд “Земеделие” се вижда, че България е превела на свой риск 100 млн. евро авансови плащания към общините през 2012 г. Ако Европейската комисия не одобри напълно или частично сумата, която страната ни предлага за преразпределение между отделните мерки, тя ще отвори със страшна сила дупка в бюджета за общините.
[B%]Еврокомисията е изпратила две предупредителни писма до България, [%B]
с които уведомява страната ни, че са установени разминавания, свързани с неспазване на процедурите и правилата за провеждане на обществените поръчки, чрез които се договарят и усвояват парите за селските общини.
С предупредителни писма започна и сагата със спрените пари по САПАРД през 2008 г. По-късно, ЕК забрани на България да компенсира от бюджета си субсидиите по спрените проекти по предприсъединителната програма. В същото време, за разлика от САПАРД, Брюксел настояваше да бъдат довършени проектите по другите две “замразени” предприсъединителни програми - ИСПА и ФАР. Това означава, че държавата можеше да покрие недостига по започнатите проекти от бюджета си. Но още тогава ни предупредиха, че подобни компенсации няма да са възможни по новите оперативни програми, за които плащанията ще се извършват авансово от бенефициента, а парите ще се възстановяват след одит от Брюксел. Ако има нарушения, разходите по тях остават за сметка на изпълнителя. Какво ще се случи, ще стане ясно след решението на Брюксел, което се очаква официално да излезе в края на февруари или началото на март т.г. От в. "Гласът на фермера"