Обединени земеделци искат оставката на Найденов

ПП Обединени земеделци настояват за оставката на земеделския министър Мирослав Найденов не само заради поредния гаф на оглавяваното от него министерство, но и заради цялостната му дейност на кормилото на агроведомството. Това заяви на пресконференция вчера,11 януари, председателят на партията Петя Ставрева.
Сред мотивите за оставката са поредицата от скандали, нереализираните обещания, че агросекторът ще е приоритет, заради фалитите на много фермери, които държава изостави в лабиринта на битките с непосилните кредити, с прекупвачите и ниските изкупни цени, категорични са земеделците.

От висотата на поста, който заема, той не успя да защити интересите на производителите в рамките на бюджета на държавата и за поредна година много браншове не получават необходимата подкрепа.
Така стигаме до абсурда, че “сме аграрна страна, но без аграрната перспектива за развитие на България”, каза Ставрева.

От партията изразиха силното си безпокойство скандалната сделка с 29 дка от дюните край Несебър, с която драстично е ощетена държавата и са нанесени тежки щети на българската природа.

Земеделците настояват компетентните органи да направят пълна проверка за застрояване в защитените територии по Черноморието, с оглед спазване на законодателството – така ще стане ясно има ли другаде такива нарушения.
От партията призовават обещаната проверка на всички разпоредителни сделки с държавни и общински земи в община Несебър, която управляващите обещаха, да бъде разширена и да обхваща всички защитени територии в България.

“Настояваме за максимална прозрачност и обявяване на всички длъжностни лица, които са злоупотребявали и през годините са нанасяли вреда на българската природа като са работили в ущърб на интересите на държавата и за облагодетелстване на частни лица.”, каза Петя Ставрева.

От Обединени земеделци подкрепят създаването на парламентарна анкетна комисия, която да разследва скандалната сделка с дюните край Несебър. Смятат обаче, че тя трябва да разшири дейността си и да обхване всички случаи на промяната на статут в защитени територии у нас. Земеделците поискаха реални наказания за виновните от висшия ешалон на властта, подписали скандалната сделка.
“Силно сме обезпокоени и от действията на зам.-министъра на земеделието Светлана Боянова”, каза Петя Стоврева и припомни огласеното в медиите вмешателство на зам.-министъра в работата на комисия, която оценява стратегиите на Месните инициативни групи, финансирани с европейски пари.
“Редно е българското общество да знае в този случай има ли злоупотреба с власт и ако има какви ще са последиците”, подчерта лидерът на Обединени земеделци.

На брифинга бе коментирана и друга гореща тема – [B%]степента на усвояване на европейските пари и ефекта от тях. [%B]
Равносметката не е добра, тъй като зад числата прозира една друга статистика – договорените средства са много повече от тези, което реално са влезли в сметките на бенефициентите, каза Ставрева.
Това по думите й означава, че теза пари са все още виртуални средства. И все още не е ясно колко от тях ще успеем да разплатим до края на периода.

А именно еврофондовете са основен стожер на икономиката ни в периода на криза.
Фермерите, например, разчитат най-вече на евросубсидиите при условие, че националния бюджет за земеделие е прекалено рехав. Общините и бизнеса също търсят инвестиции основно чрез европроекти.
За жалост обаче за голяма част от сънародниците ни тези пари остават мираж.

За да се промени това, за следващия програмен период трябва да договаряме изисквания, които са постижими от българските производители, бизнеса, а не да слагаме бариери чрез завишени норми и стандарти, бе заявено на брифинга.

Другото важно условие е договарянето на средствата да е в съответствие с реалните приоритети на държавата. Защото освен програми за развитие, които представяме в Брюксел, трябва да има и реформи, които реализираме в България, отбеляза Ставрева.

За [B%]трудната комуникация на стопаните с Министерството на земеделието и горите (МЗХ) говори Зара Клисурова,[%B] председател на Националния клонов съюз на етерично-маслените култури. В много общини Службите за съвети в земеделието не работят ефективно и не дават достатъчно информация на дребните и средните производители как да участват в програмите, финансирани от ЕС, каза Клисурова.

Тя даде за пример и друг абсурден случай, при който производители на зърнени култури – пшеница, царевица и маслодаен слънчоглед, така и не получиха компенсации от държавата за загубите в следствие на наводненията и сушата. Причината е отново административна неуредица – от поземлените комисии не са им дали протоколи за загубите, тъй като нямало разпореждане „отгоре” да отидат на терен. Така стопаните не можаха да заявят какви загуби имат и не можаха получат компенсации, подчерта Клисурова.

[B%]Животновъдството у нас загива, алармира в изказването си представителят на бранша Йордан Каймаканов от Пловдив. [%B]
Той поиска дългосрочна стратегия и ясни правила за развитието не само на животновъдството, а на агросектора като цяло. Не може държавата да дава по хиляди левове на специалисти за обучението във фермерство, а да няма пари за стимулиране на земеделието, категоричен е стопанинът.
Животновъдът алармира, че създаденият Млечен борд е унищожен за година и половина и подчерта, че липсва политика в защита на качеството на българското мляко и като цяло на родното производство.

Симеон Стоилков от Експертния съвет към ПП Обединени земеделци говори за проблемите на София. Той коментира управлението и използването на водния ресурс в града и припомни, че в района на София има около 40 минерални избора с дебит от около 500 л/с и енергиен капацитет от 50 МВт.
Затова смятаме, че трябва да се обърне специално внимание и да има стратегия за развитието на балнеологичен туризъм към приоритетния за града сектор „Туризъм” и заетостта, свързана с него, каза Стоилков.
Така, при добра политика и административно взаимодействие, ще се повиши трудовата заетост и от там благосъстоянието на софиянци, смятат от партията.

Друг проблем са загубите по водопреносната мрежа, които достигат 70%. Тъй като водата на София е в ръцете на монополни дружества, изходът от тази ситуация е преразглеждането на концесиите и увеличаване на административния контрол върху фирмите от бранша, смятат земеделците.