Многочислените представители на този род обитават тропическите области на двете земни полукълба – Африка, Югоизточна Азия, Полинезия. Между тях има тревисти растения, лиани и дървета. Сложното за произнасяне име означава “дърво на съдбата” и е свързано с яванската легенда за щастието, което растението носи в домовете, където го отглеждат. Другото название, с което е познато, е волкамерия. Макар че се нуждаят от някои специфични грижи, общо взето това са лесни за отглеждане цветя, обилно цъфтящи почти през цялата година. В периода на покой украса на клеродендроните са техните лъскави, разделени на “вафлички” листа. Най-често се отглеждат видовете клеродендрон Блестящ, Ароматен, Лъжлив, Томсънов и Угандийски. Блестящият клеродендрон е изправено или увивно храстче с големи тъмнозелени листа и яркочервени цветчета с диаметър 3 см, събрани в щитовидни съцвения, които излизат от пазвите на листата или се образуват по върховете на клонките. Видът Ароматен клеродендрон е полухрастовиден, с широкояйцевидни назъбени листа и кичести бели или розови цветове, образуващи плътни съцветия, разположени по края на разклоненията. Лъжливият клеродендрон прилича много на предишния вид, но е с почти целокрайни листа, а цветовете, обагрени в червено, са много едри, събрани в рехави съцветия. Най-разпространеният вид е Томсъновият клеродендрон. Това е виеща се лиана с големи листа, нашарени с неправилно редуващи се светло- и тъмнозелени петна. Цветовете са средно едри, събрани в китковидни съцветия, излизащи от листните пазви. Венчето е яркочервено, обкръжено от бяла чашка, която остава дълго след прецъфтяването и опадането на цвета.
Угандийският клеродендрон рязко се различава от всички останали видове по широколанцетовидните си листа и рехави съцветия от синьо-лилави цветове. Тези красиви растения изискват много топлина и светлина. Температурата на почвата не бива да е по-ниска от тази на въздуха. През зимата издържат понижение на топлината до 12 градуса. Да се преовлажни това растение е практически невъзможно - почвата трябва да се поддържа винаги влажна, като през зимата поливките са малко по-редки. Въздушната влажност също трябва да е много висока, най-добре е саксията да се постави в съд с влажен торф или да се пръска често и обилно. Добрият външен вид на този вид растения се поддържа чрез редовно подстригване и прищипване.
Понякога през зимата част от листната маса пада, тогава волкамериите навлизат в естествен покой. През февруари обикновено започва растежът и добриат външен вид се възстановява. Ако листата започнат да опадат през лятото, значи влагата не достига. За да цъфтят, тези цветя изискват да преминат през период на покой. Обилният цъфтеж зависи също и от осветеността – изискват обилно огряване, но са благодарни и на изкуствено доосветване. Пробуждайки се от покоя, заедно с първите листенца клеродендроните образуват и цветните пъпки. С началото на цъфтежа спира образуването на листа и растежътсе възобновява едва след прецъфтяването на първите цветове.
