Американският професор Денис Мийдоус: Твърде късно е за глобална мобилизация

“Границите на растежа” е Библията на движението за защита на природата: В свое проучване Денис Мийдоус предупреди преди 40 години за експлоатацията на природните ресурси на Земята и за свързания с нея колапс на световната иктономика. В свое интервю пред Spiegel online миналата седмица той разяснява защо има право с мрачните си прогнози.
Тези дни в столицата на Катар Доха се състоя и т. нар. Среща на върха по проблемите на климата.

[G%][B%]- Денис Мийдоус е роден през 1942 г. в щата Монтана, САЩ. Изследователската си кариера е започнал като химик, по-късно е работил като професор в икономически, инженерни и факултети за социални науки. Още в младежките си години той се прослави с книгата си „Границите на растежа” и се превърна в един от духовните бащи на движението за опазване на природата.
- Mийдоус изчисли заедно със съпругата си Донела и със свои колеги бъдещето на нарастването на населението, индустриализацията, производтвото на храни, замърсяване на околната среда и експлоатацията на суровинните резерви на планетата. Резултатът бяха три сценария: два от тях предсказваха прекрачването на границите на растежа и последващия го срив на глобалната икономическа система през втората половина на настоящия век. Третият сценарий установи един стабилен свят с устойчива икономика. Според повечето проучвания, направени върху трудовете и прогнозите на Мийдоус след 1972 г., развитието през последните 40 години отговаря относително точно на сценариите, в края на които е колапсът.[%B][%G]

Там се изказаха твърде противоречиви мнения по отношение на глобалното затопляне. Тъй като много от разглежданите проблеми засягат пряко или косвено проблемите на земеделието, ще публикуваме някои от информациите, които разпространиха от Доха световните информационни агенции. Следващата публикация – за разлика от тази, е изпълнена с повече оптимизъм. Това е речта на британския министър по въпросите на енергетиката и защита на климата Ед Дейви, озаглавена „Четири основания за оптимизъм”.
SPIEGEL ONLINE: Професор Мийдоус, преди 40 години заедно със съпругата си и с колеги публикувахте проучване, озаглавено “Границите на растежа “ - и се превърнахте в духовен баща на движението за защита на природата. Същността на проучването е валидна и до днес: Човечеството извършва свръхексплоатация на ресурсите на планетата и е на най-добрия път да се самоунищожи. Вярвате ли, че колапсът на глобалната икономическа система все още може да бъде предотвратен?
Mийдоус: Проблемът на много общества е, че големи икономически пространства, които преди бяха полезни, междувременно са станали вредни – като автомобилната, петролната и финансовата индустрия. Тяхната политическа и финансова мощ са толкова големи, че са в състояние ефективно да предотвратят промени. Очаквам, че противниците на промените ще имат успех. Това означава: Ние ще продължим да си пробиваме път през кризата, не чрез предвидливи действия.
SPIEGEL ONLINE: Основни предсказания във Вашата книга от 1972 г. се сбъднаха. – като показателното нарастване на населението и разрушаването на околната средаe. Това, което засяга обаче прекрачването на границите на растежа и колапса на глобалната икономика, е обект на Вашите критици: По същия начин би могло успешно да се докаже, че растежът ще продължи – и досега тези критици имат право с това твърдение.
Mийдоус: Това, че досега нямаше колапс, не трябва да означава, че няма да се случи и в бъдеще. Че светът ще се променя – не стои под въпрос, а с това също и че ние ще се променяме с него. Или ще се признае овреме необходимостта от промени и ще се започнат веднага, или ще бъдем принудени да го сторим по-късно. Представете си, че пътувате с Вашата кола през едно фабрично хале и не можете да завиете. Вие можете или да натиснете спирачките, или да се блъснете в стената. Ще спрете във всеки случай. Защото сградата е толкова ограничена, колкото и ресурсите на Земята.
SPIEGEL ONLINE: Това звучи правдоподобно, но отговаря ли на реалностите? Ще наблюдават ли частните фирми пасивно разрушението на техния бизнес или чрез иновации ще се опитат да продължат да печелят пари?
Mийдоус: Който е установен, той ще опита да запази модела си на успех толкова дълго, колкото е възможно повече. Има многобройни подобни примери, които доказват това. Кой всъщност изобрети iPhone? Не Nokia, не Motorola, а Apple – фирма, която преди това не бе произвеждала телефони.
SPIEGEL ONLINE: Как изглеждат нещата в области, които не принадлежат на частни фирми, а подлежат на държавно регулиране?
Mийдоус: Още по-зле. Изловихме рибата в океаните, с атмосферата се отнасяме като към безплатно сметоразтоварище за индустриални отработени газове. Никой няма достатъчен стимул да пази тези общи блага.
SPIEGEL ONLINE: Не е ли оцеляването на цивилизацията достатъчен стимул?
Mийдоус: Вижте, има два вида проблеми, които засягат всеки: Аз ги наричам универсални и глобални. Универсалните проблеми са напълно решими, защото могат да се преодоляват самостоятелно от малки групи. Вие можете да изчистите въздуха над Хановер, без да е необходимо да чакате същото това нещо да се случи в Пекин. Но глобалните проблеми могат да се решат само чрез глобално коопериране. Град Хановер не би могъл сам да спре промените в климата или разпространението на ядреното оръжие. За това трябва и хората от Китай, САЩ, Русия и др. участват. Но при тези глобални проблеми не виждам прогрес.
SPIEGEL ONLINE: Вие подценявате енергията на хора, които са изправени до стената. Австралийският предприемач и природозащитник Рол Гилдинг например се аргументира в книгата си “Големият разрив”, че човечествето наистина ще навлезе в криза, след това обаче ще се мобилизира като по време на война.
Mийдоус: Мисля, че той има право. Но въпросът е: Успешно ли ще бъде това? Ако времето за реакции би било кратко, такава глобална мобилизация би могла да е успешна. За съжаление обаче то не е. Ако днес емисиите от парникови газове се редуцират до нулата, глобалното затопляне въпреки всичко ще продължи още стотици години. Същото важи за почвите на земеделските земи, които в значителна степен са свръхексплоатирани и увредени. Могат да минат столетия, докато те се въстановят напълно.
SPIEGEL ONLINE: Не пренебрегвате ли ролята на технологичните иновации? След появата на Вашата книга преди 40 години много неща се подобриха: Модерната медицина повиши продължителността на живота и намали детската смъртност, нови сортове житни култури позволиха да се увеличат значително добивите, компютърната техника изгради мрежи в цялото земно кълбо и улесни значително достъпа до обучение.
Mийдоус: Правилно. Но всички тези технологии не са паднали от небето, а бяха разултати на продължила с десетилетия работа. И тя бе възможна, само защото държави или организации дадоха пари за научни изследвания, водени от определени мотиви. Днес производителите в САЩ дават повече пари за борба с плешивостта, отколкото за борба с HIV вируса. Защо? Защото бедни хора са заразяват с вируса HIV, а богаташите оплешивяват. Технологията на първо място е инструмент за печалби.
SPIEGEL ONLINE: Но само си представете печалбите, които ще донесат на откривателя нови, чисти и неизчерпаеми енергийни източници.
Mийдоус: Надявам се, че не говорите за ядрен синтез. Защото той е Bullshit (глупост, англ.). Отделно от това вярвам, че някога ние ще открием нов енергиен източник, нова енергийна форма. За това обаче биха били необходими десетилетия, доката се изградят инфраструктурите, докато се намери необходимият капитал и икономиката се пренастрои. И то само ако няма никаква съпротива, околната среда не би била натоварена и никой не фалира. Т.е. този, който приказва, че технологията ще ни спаси бързо, той няма никакво понятие как възникват технологиите.
SPIEGEL ONLINE: И как изглеждат нещата от гледна точка на ресурсите? Вече имаше прогнози, според които ние почти сме изчерпали петролните запаси – въпреки това изглежда, че разполагаме с богати източници. Според последни оценки САЩ скоро ще извличат повече петрол от Саудитска Арабия.
Mийдоус: Възможно е, но това няма да промени нищо от крайния ефект. Петролните ресурси, за които говорите, могат да се открият и разработят само с много високи разходи, и те някога ще бъдат изчерпани. Тогава най-късно ще имаме истински проблем. Един пример. Имам богата съседка. По всяка вероятност тя изразходва за ток един процент от доходите си. Тогава дойде ураганът „Санди” и токът бе прекъснат за няколко седмици. Вярвате ли, че качеството на живот на моята съседка е спаднало само с един процент? Разбира се, че не! Храната й се развали, тя вече не можеше да работи – целият й живот замря. И това ще трябва да изтърпи нашата икономика. Само се огледайте: столът, на който седите, стъклото на прозореца, осветлението на тавана – всичко това го имаме по една причина: имаме евтина енергия.
SPIEGEL ONLINE: Само приемете, Вие имате право и сривът ще се случи още през това столетие – как би изглеждал той?
Mийдоус: Ще зависи от това къде живеете и за кой отрязък от време говорим. Някой хора вероятно въобще няма да усетят силно срива. И днес вече има почти един милиард души, който живеят на границата на гладната смърт – и в индустриалните страни почти никой не се трогва от това. Освен това е въпрос на скорост: тя оформя разликата между бавния залез и срива. Краят на фосилните енергии по-скоро ще бъде бавно забележим. Но промените в климата ще ни сграбчат с пълна сила и в индустриално развитите страни. Геологичното минало показва, че температурните покачвания следват не линеарно, а скокообразно. Това би могло да повлече след себе си един бърз колапс. Това, разбира се, не би било новост. Обществата идват и си отиват – това те правят вече от 300 000 години./Интервюто водеше Маркус Бекер

[B%][G%]От в. "Гласът на фермера" - излиза всеки понеделник[%G]
Абонирайте се за 2013 г. само до 15 декември! За абонамент - каталожен N 843[%B]