А къде са се скрили фермерите млекопроизводители?

Най-елитното животновъдно изложение у нас, както е известно, се организира в Сливен. Тази година то събра около 130 фермери и 32 развъдни организации на 6 октомври. Само броят на фермерите участници – направо символичен - прави картината направо зловеща. Но на официални събития се говорят официални, т.е. оптимистични, приказки, колкото и далеч да са те от действителността. Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството проф. Васил Николов съобщи, че въпреки кризата, за последните две години говедата са се увеличили с 52,8%, биволите – с 11,5%, овцете – с 14,9%, козите – два пъти. Запазил се е броят на котролираните свине, пчелните семейства и кошерите. Така че крахът, който предвещаваха за отрасъла, не се е случил. По думите на Николов, две са основни причини за това. Първата са приетите промени в законодателството през 2010 г. Второто голямо постижение е, че тази година „агенцията стана член на международната организация по стандартизация на развъдната дейност ИКАР, в която участват 50 държави”. Браво!

Само за последните две години финансовият ресурс, който се предоставя на сектора, е нараснал от 103 на 230 милиона, обяви заместник-министърът на земеделието и храните Цветан Димитров при откриването на изложението. След десетина дни ще бъдат изплатени и националните доплащания към овцевъдите, говедовъдите и биволовъдите. Помощта е 200 лева на крава, 41 лева на овца и 350 лева на биволица, каза още Димитров. По думите му форумът в Сливен представя животни от най-високо качество на селекцията от 10 години насам. Акцент в изложение бе поставен на Черноглавата плевенска овца като особен успех на селекцията, както и на Кафявото родопско говедо в млекодайното животновъдство.

Изключителен интерес сред експертите и публиката предизвика типичната за района на Шкорпиловци порода на Източнобалканската свиня, която е черна и се храни основно с жълъди. Благодарение на нея дъбовите гори на загиват, разказаха хора, които отглеждат тази порода. Любопитно е да се научи, че от нейното месо се прави истинската Смядовска луканка.
Кравите се стопиха четири пъти.
На фона на оптимистичните официални изказвания е редно да споменем все пак, че за последните 22 години млечните крави у нас са намалели четири-пет пъти, сочат данните на агростатистиката. През 1989 г. сме отглеждали над 1,2 милиона глави добитък, докато през ноември 2011 те наброяват едва 306 800. Тази задълбочаваща се тенденция не само носи реален риск за оцеляване на отрасъла, но поставя въпроса за качеството на храната ни.

Около това становище се обединяват и представителите на родната аграрна наука, и експертите по безопасност на храните, и фермерите. Проблемите се трупат повече от две десетилетия, без да получат адекватни стратегически решения. В същото време другите държави членки на ЕС взеха спешни мерки и запазиха земеделието и по-специално животновъдството си. Ако не се разработи бизнес на базата на дългосрочна стратегия след малко повече от година когато отпаднат млечните квоти от началото на 2014 г, ще ни споходят още по-сериозни проблеми.

Тогава фермерите ни ще бъдат ударени от свръхпроизводството на мляко, което имат държави като Дания, Холандия, Франция и Италия. Паднат ли млечните квоти, които регулират пазара на мляко в ЕС и го предпазват от свръхпроизводство, ще бъдем удавени от евтино сурово краве мляко от цяла Европа. Това окончателно ще погуби говедовъдството ни.

Още в началото на 90-те години България пое по различен път на преход, което се отрази и на целият земеделски сектор. Тогава тръгна неадекватната реформа, която съсипа земеделието ни.
Ние не съхранихме отрасъла, както това направиха чехите и унгарците. В документа, наречен “Национален план за развитие на земеделието 1992 г.”, всяка втора дума е “ликвидация”. ТКЗС-тата не станаха модерни кооперации, нито ООД-та с участие на самите български фермери, както стана в бившата ГДР. Земята, която сега искаме да уедрим, бе раздробена, а животните бяха раздадени на баба и дядо на село. Върнаха на стопаните по една, по две крави. Кризата обаче ги изпрати в кланиците и България стана най-голямата износителка на телешки кожи през 90-те години.

Независимо от факта, че след влизането на България в ЕС страната ни представи на ЕК „Стратегия за развитие на млечното животновъдство и подобряване качеството на суровото краве мляко за периода 2006-2009 г.”, чрез която фермите бяха разделени на три категории, проблемите не секнаха. С решение на Брюксел в края на миналата година, животновъдните ни обекти получиха пореден шанс да покрият изискванията на Европа и до края на 2013 г. или да станат ферми първа категория, или да затворят врати. Към момента в първата група влизат около 2900 ферми, във втора категория са 490, а в трета - над 72 900.

Днес животновъдният отрасъл е изправен пред поредната криза.
Този път сушата и слабата реколта от царевица качиха цените на фуражите. С особена сила този проблем стои пред малките ферми, в които се гледат до 50 животни. Те на практика осигуряват 40% от кравето мляко в страната. Заради ниските му изкупни цени, което от първа категория ферми се търгува по 55 ст. за литър и скъпата храна стопаните ще бъдат принудени в края на годината да изколят или да продадат стадата си.
Фермерите настояват проблемите да се решат в диалог с ръководството на аграрното министерство. Председателят на асоциацията на животновъдите Бойко Синапов посочи, че секторът спешно се нуждае от мерки за спасяване, а не за възстановяване, тъй като досега прилаганите политики са крайно недостатъчни.

В Германия и Австрия за високопланинското животновъдство евросубсидиите достигат 85%, докато в България браншът получава едва 40%, което е показател за липсата на далновидна политика за оцеляване на българското село, посочи и председателят на Националната овцевъдна асоциация Бисер Чилингиров.
Млекопроизводителите протестират и срещу ниските изкупни цени на млякото, които мандрите им предлагат. Цените на млякото през лятото се понижиха с 35%, а фуражите са поскъпнали с 30%.

Това неизбежно води до фалити алармира и фермерът млекопроизводител Георги Николов. По думите му, тази година сушата е изгорила тревата в пасищата. Това налага добитъкът да се изхранва с груб силаж два месеца по-рано от обичайното. Традиционно животните пашуват до началото на декември.

Дребните стопани отдавна настояват за промени в наредбата за директни продажби от фермите, която позволява на животновъдите да продават на потребителите без прекупвачи на по-висока цена.

Търговските вериги оскъпяват храните между 30% и 40%.
коментира производителят на млечни продукти Георги Хаджийски. Като основна причина за поскъпване на храната на българския пазар той посочи пресата, която веригите налагат върху българските производители и граждани.

Около 10-15% от оскъпяването на храните се плаща от производителите, а останалите 20-25% са за сметка на потребителите, каза Хаджийски. И даде пример, че ако мандрата фактурира килограм сирене за 7 лв., търговецът взима от нея между 10 и 15% под формата на бонуси. Между 30 000 и 70 000 лв. е само „входна такса”, която преработвателят трябва да плати на търговеца, за да получи право да продава стоката си в магазините му. След това идва ред на различните бонуси, които производителят трябва да даде на веригата, което допълнително оскъпява стоката.

От Наредбата за директни продажби ще спечелят и фермерите, защото ще увеличат доходите си, и хората, които ще слагат по-евтина и качествена храна на трапезата си. Сегашният вариант на документа поставя ограничение и стопаните не могат да продават пряко на потребителите повече от 20% от дневния си млеконадой. Очаква се до края на годината измененията да станат факт, посочи председателят на Съюза на животновъдите Пенка Христова.
Но знае ли някой?/в. Гласът на фермера