Германия е срещу тавани на субсидиите

В началото на миналата седмица сайтът topagrar online публикува вест, която както и можеше да се очаква, не получи необходимото обществено внимание у нас.
И правилно. Я тези германци да си... хм... нещо с мамата... Нерде София, нерде Берлин! Но една малка подробност: в повечето пъти, когато Германия каже нещо, другите слушкат. Ще слушкат, я! Кой дава най-много парички на бедните европейски братя, пардон - навлеци? Германия, естествено. Така че това съобщение ни засяга много силно, нищо че както обикновено ние не фигурираме в никакви съобщения, освен когато трябва да се докаже колко големи калпазани сме.

Ето я и същината на съобщението (не е стопроцентов цитат): В годишния доклад за състоянието на германското единство федералното правителство реши да направи подарък – макар засега само на думи, на по-едрите фермери и се обяви против въвеждането на тавани на европейските субсидии след 2013 г. за големите производители, предложени от Европейската комисия, а също и против постепенното намаляване на най-големите субсидии над 150 хил. евро и ограничаването им до 300 хил. евро. Предложението на Европейската комисия по тази точка се смята „за неоснователно” се казва в доклада на правителството.

Предложеното регулиране би довело до нови „много големи административни разходи”, то е „съмнително“ с оглед на регулациите на Световната търговска организация и се изправя срещу принципа на несвързаните директни плащания. Освен това регулацията противоречи особено на основополагащата идея, че директните плащания служат общо върху постиженията в земеделието за общото благо. Всички земеделски стопанства трябва да „имат възможност да работят” независимо от големината им, да избират сами тяхната производствена ориентация и правна форма и да имат равен достъп до стопанисване”.

Правителството, според нас, е имало предвид най-вече големите източни ферми на територията на бившата ГДР. Те станаха ООД-та или АД-та, но запазиха потенциала, а на много место и ръководствата, на старите ТКЗС от социализма. Те са високоефективни, но им трябват много средства за поддържане на висококвалифицирани кадри, които да осигуряват икономическия растеж на селските райони.
Според правителствени оценки в източногерманското земеделие са се оформили „солидни производствени структури”. Повечето от 24 400-те земеделски стопанства с 5,5 млн. хектара обработваема земя и 148 000 заети в тях работници и служители „стоят икономически много добре”. Особено предизвикателство правителството вижда в необходимостта от покриване на необходимостта от подготвени кадри, особено в животновъдството, където се задава вълна от модернизации, за да се запази конкурентоспособността им.

Позицията на федералното правителство не може да не предизвика противоречиви чувства у нас – големите земеделски производители имат повод за радост, а дребните – за псувни.

От германската позиция понамирисва повече на политика пред избори. Много са заетите в големите стопанства и останат ли без работа, те повече от очевидно ще гласуват срещу г-жа Меркел и управляващата коалиция ХДС/ХСС-СвДП. Това е в бившата ГДР. Там положението със стопанисването на земята винаги е било твърде деликатен проблем, чието изясняване обаче изисква отделен анализ. В бившата ФРГ пък по-големите стопанства са малко на брой – главно в Долна Саксония, но малкият им процент означава и не особено големи възможности за политически предизборни манипулации. Там също обаче стои социалният елемент за заетостта, към него германците винаги са били особено чувствителни.

От друга страна, преобладават средни смесени ферми, които невинаги са доволни от субсидирането, но проблемът не е болезнен. И така, Германия е против таваните, т.е. там и вълкът ще е сит, и агнето ще е цяло (напоследък се забелязва една игричка, която цели да позамъгли точно очертанията на понятието „активен фермер”. Така, според нас, ще се улесни достъпът - макар и напълно законно, на структури, които при по-строга регламентация не биха получавали субсидии. Но и това е проблем, който се нуждае от отделен анализ).

У нас всичко е ясно, не е ясно колко е полезно, справедливо, икономически и социално оправдано. Къде е активният фермер и доколко у нас има европейски, а не балкански фермери, къде е социалната пазарна икономика и не се ли превръща тя в боксова круша за мафиотски структури.

България се нуждае от едри фермери. Ясно е, че от европейския модел на фермерство у нас остана само неясно разбиране за същността му. Добре, ефективно зърнопроизводство се прави в големи стопанства с много земя. Но колко много може да бъде тя, без да се нарушават някои принципи. Докъде стига едрият фермер и откъде започва латифундията – кой е отговорил на този въпрос досега? Чуваха се и се чуват отделни гласове, но те са гласове в пустиня. Където има корупция, там има и мафия. А корупцията - казано по ленински (макар и перифразирано), всекидневно, всекичастно и всекиминутно ражда мафия.

У нас непрекъснато се сриват стопанства, които при нормални условия биха могли да се превърнат във ферми. И краят на този процес е близък - не защото ни чака добър край, а обратното – вече няма да има какво да се унищожава.
Така че германската позиция е добра вероятно за Германия, но едва ли е добра за нас. Необходим е обществен диспут, необходима е позиция на нашата държава, която да е полезна при наши условия. Нека не казваме „не” на едрите ферми, но да кажем „не” на престъпните групировки. Дали ги има ли? Ами само се огледайте.