1% увеличение на доходите на фермерите намалява с 3% бедняците

В България трябва да се наложи нов модел на застраховане в земеделието, който да стъпва на работещи механизми. Въз основа на тях стопаните трябва да получават адекватни обезщетенията за съсипаната земеделска продукция. Това становище изрази главният секретар на Асоциацията на земеделските производители (АЗПБ) Ивайло Тодоров. Фермерите у нас не са мотивирани да застраховат реколтата си, независимо от отпусната държавна помощ, която покрива 50% или 80% от таксата, в зависимост от вида на застраховката. Те не проявяват активност, защото не виждат реални резултати от тази дейност.

При посещението си в САЩ, българските зеленчукопроизводители са останали много впечатлени от модела на застраховане зад океана. Основната разлика е, че там се прилага държавна програма, чрез която се застраховат доходите на стопаните и добивите.
Застрахователните компании имат данни за количеството реколта за последните десет години.
Бъдещите обезщетения се изчисляват на база на средните добиви и очакваните цени на селскостопанската продукция. Застраховката се активира, когато има разминава над 20% от тази прогноза, като се гарантират до 80% от доходите на стопаните. Необходимо е у нас да се изработи нов модел, подобен на този в САЩ, където да има опцията да се застрахова доходът, убеден е Тодоров. Затова експертите от АЗПБ ще продължат да работят в тази насока. Защото всеки 1% увеличение на доходите на фермерите, намалява с 3% живеещите в крайна бедност, сочи изследване на департамента по земеделие в САЩ.

Програмата, разработена в САЩ, се менажера от борд, в който участват застрахователните компании, неправителствените организации, и представители на държавната Агенцията за управление на риска. Всички тези структури работят съвместно и работят с изключително голяма база данни, която се събира от спътникови снимки. Това означава, че в САЩ никой стопанин не може да подведе застрахователите с невярна информация.

Любопитна подробност е, че най-слабо наблюдаваните точки в САЩ се преглеждат от спътниците на интервал от 12 минути. Няма как американският модел да се внедри веднага у нас, затова се обсъждат различни варианти. Ако се акцентира върху застраховане на доходите, няма да има нужда да се коригират различните условия, които застрахователните компании у нас прилагат, обясни Тодоров. Като например разговорите между застрахователите и Асоциацията това лято, по време на които фермерите настояваха за промени в наредбата за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция.

Сега, когато се обсъжда финансовата рамка на Общата селскостопанска политика за следващия програмен период 2014-2020 г., е моментът да се разработи програма за застраховането, която да се финансира със средства от Европа смята Тодоров. Повечето фермери вече работят “на светло”, плащат данъци на държавата и имат официални данни за доходите и обема на отгледаната продукция. Ако застраховането се приложи като европрограма, това ще мотивира всички стопани да обявят колко произвеждат и колко получават от труда си. Това ще подобри и състоянието на агростатистиката, което от своя страна ще доведе до точна информация, при формирането на политиките в отрасъла. Никой обаче към момента не може да прогнозира колко би струвала като финансова рамка такава програма.

Много държави започват да прилагат американския модел, каза главният секретар на АЗПБ. Той посочи, че в Европейския съюз също има подобни механизми за облекчаване на застрахователните премии. Такива схеми са разработени и се прилагат във Франция, Италия и Нидерландия. Всяка държава обаче трябва сама да избере дали европейското финансиране да е насочено към стопанството или съфинансиране на застрахователните премии.

В САЩ усилено се дискутира премахването на директните плащания на площ и за продукция (предполага се, че новият закон за земеделие или т. нар... ще се обсъжда след президентските избори в САЩ).

При нас субсидиите за нивите успяват единствено да гарантират доходите само на зърнопроизводителите, защото разходите им на декар са около 150-180 лева. Но това в никакъв случай не се отнася за градинарите, които за да отгледат продукцията си, влагат над 1000 лева за дка.
Затова през следващия програмен период задължително трябва да се засили субсидирането за производителите на плодове и зеленчуци както и да има адекватно застраховане, убеден е Тодоров.

[B%]Философията на споделения риск[%B]
Основен белег при американския модел на застраховане е, че рискът се споделя между фермерите, застрахователните компании и държавата. Това стана ясно от дискусията, която се състоя по инициатива на АЗПБ. На форума бяха обсъдени проблемите при застраховането на земеделска продукция. В разговорите се включиха представители на посолството на Съединените американски щати и Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ).

За България е важно да има стабилна и комплексна система на застраховане на земеделската продукция, обясни Ивайло Тодоров. Средствата, които в момента се предоставят на стопаните, не са достатъчни да покрият загубите при настъпването на едно природно бедствие. Трябва съвместно да поемем инициативата за изработването на един усъвършенстван модел на застраховане, който качествено да работи в полза на земеделските производители в България.

По време на срещата бяха представени успешни практики от американския модел на застраховане като застраховането на дохода и застраховане на добива, бяха обсъдени възможните алтернативи за прилагането им в България. Майкъл Хени, съветник по земеделие в България от Департамента по земеделие на САЩ подробно представи американската програма за застраховане, която е със 75-годишен опит. През годините обхватът на програмата се разраства изключително и днес тя обхваща 125 култури и повече от 300 застрахователни продукта по избор. Той обясни още, че в САЩ 80% от фермерите застраховат дохода си именно поради съществуващата държавна програма. Правителството в САЩ предоставя субсидии на земеделските производители, които покриват между 20-60% от застрахователните премии в зависимост от застраховката. По този начин държавата дава възможност на фермерите сами да определят точно кой вид застраховка е най-подходящ за тях и приложим за тяхното стопанство. М. Хени обясни, че в момента в Америка се разглежда „Основният земеделски закон”, който е американският еквивалент на Общата селскостопанска политика за Европа. В него се предвиждат да отпаднат директните субсидии за фермерите и финансиране е насочено към застрахователните премии, като процентът ще е по-голям за малките фермери и производителите на специфични култури, т.е. без основните соя, царевица и пшеница./Маргарита Цветанова, в. Гласът на фермера

[G%][B%]Топят се стопаните с полици за обезщетения

Тази година продукцията си за застраховали 138 фермери. Те са със 100 по-малко от застрахованите земеделски производители през 2011 г. Това каза началникът на отдел “Краткосрочни схеми за подпомагане” в ДФ “Земеделие” Павлина Ангелова.
През 2010 г. усвоените средства по схемата за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция възлизат на 536 852 лв. за 29 240 дка, а подпомогнатите стопани са 193. През миналата година по същата схема са финансирани 238 растениевъди. Те са получили 520 291 лв. за 30 310 дка. От фонда уточниха,че за 2012 г. още не е приключило изплащането на средствата по направлението.
Помощта за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция се прилага от 2010 г., когато беше нотифицирана от Брюксел. Тя се предоставя на малки и средни предприятия от сектор „Плодове и зеленчуци”. Чрез нея частично се компенсират разходите за сключване на застрахователна полица срещу природни бедствия, които унищожават повече от 30% от средната годишна продукция. За да получат държавно подпомагане, стопаните трябва да отглеждат най-малко 5 дка овощни култури, които да са под 20-годишна възраст, над 3 дка зеленчукови градини или да имат оранжерии над 1 дка, припомни Ангелова.
Помощта покрива 80% от застрахователната премия при застраховка, която покрива загуби срещу природни бедствия, и 50% от премията, ако застраховката покрива загубите от природни бедствия и други климатични събития.
От тази година се прилага и нова схема, която е за застраховане на пчелни кошери с пчелни семейства. Фондът обаче не покрива предварително направени разходи за премии преди получаването на удостоверение от ДФЗ. Недопустими са и разходите за застраховане срещу един и същи риск при различни застрахователи, обясни Ангелова.[%B][%G]