Обикновената зимна пшеница е основна земеделска култура за Добруджа

Обикновената зимна пшеница е основна зърнено-житна култура за България. Този сорт пшеница заема над 40% от обработваемите площи в Южна Добруджа, факт, който прави земеделската култура основна за района. Информацията бе представена по време на провеждащата се в Добрич международна конференция “Здравословни реколти – здравословна храна” в рамките на действащ трансграничен проект за разработване на интегрирана система за управление на характерните рискове за земеделието в региона на Добруджа, предаде репортер на Радио "Фокус" - Варна. Площите, заемани от пшенични посеви в страната, варират между 1 и 1,2 млн. хектара. Общото производство е около 3,5 млн. тона. През последните пет години цифрите за област Добрич сочат между 96,1 и 120,5 хиляди хектара, засети с пшеница. Производството достига до 342-680 хиляди тона. Обобщени данни показват, че през миналата година най-обширни площи с пшеница са били засети в общините Добрич-селска и Генерал Тошево. Производството на обикновена зимна пшеница обаче в Южна Добруджа е съпроводено с редица рискови фактори от биотичен и абиотичен характер. Биотичните рискови фактори включват всички рискове, свързани с появата и разпространението на болести по растенията, неприятели и плевели. Тяхната проява и разпространение оказват значително влияние върху земеделското производство в района. Това пък от своя страна налага разработването на мерки за прецизно и устойчиво управление на рисковите фактори, с грижа към природата. Болестите по пшеницата водят до значително снижаване на количеството и качеството на получената продукция. От установените в България над 15 вирусни, бактерийни и гъбни болести, ключови за района на Южна Добруджа са брашнестата мана, кафявата ръжда, праховитата и твърдата главня и още няколко други характерни растителни болести. Сред неприятелите, характерни за областта, специалистите посочват житната дървеница, обикновения житен бегач и овесената листна въшка. Плевелите също са съществен рисков фактор за добруджанския регион. При силно заплевяване например добивите от пшеница могат да намалеят с до 60%. Освен това в подобни условия се благоприятства намножаването на насекоми и фитопатогени, затруднява се работата на почвообработващата и прибираща техника. Това са само част от базата данни, които ще съдържа интегрирана система за управление на характерните рискове за земеделието в региона на Добруджа. Всички заинтересовани страни – фермери, специалисти, търговци и т.н., ще имат възможността да получат информация не само за рисковите фактори, но и за начините за преборване с тях, без това да нарушава екологичното равновесие в района. Ползващите базите данни ще получат надеждна информация как да управляват биологичните рискове, като използват умело агротехнически, биологични и химични средства за контрол. Това би могло да се отнася до избора на поле за отглеждане на дадена култура, спазването на оптимален сеитбооборот, избор на сорт земеделска култура, обработка на почвата, срок на сеитба, използване на здрав посевен материал, балансирано минерално торене, биологичен и химичен контрол. Български и румънски специалисти са обединили своите усилия в съвместно разработване на интегрирана система, която едновременно подпомага взимането на решения и предлага методи за интервенция и контрол, всичко това в ползва и помощ на земеделците от пограничния район Добрич-Констанца.