Загубите от заразните болести по животните

[B%]Текстът от проектозакона за ветеринарната служба, който гласи, че както всички преки загуби, така и непреките разходи се поемат от стопанина на заразеното огнище, е нецелесъобразен и следва да отпадне.[%B]
Проблемът със загубите от отделните инфекциозни болести и епизоотиите е възлов за борбата срещу тях, защото от големината и естеството на тези загуби зависят пряко интензивността, насочеността и естеството на противоепизоотичните мерки, насочени срещу тях.
Най-очебийни и непосредствени са преките загуби, които инфекциите нанасят на животните, на стадото. Това са смъртността, заболеваемостта, намалението на прираста, на продуктивността – млекодобива, месодобива, яйценосенето, бракуването, както и теглителната сила.
Но заразните болести имат и особеността да се разпространяват пряко или косвено и затова са особено опасни не само за отделното животно, но и за стадото, за популацията. Тази особеност варира силно – от пряка контагиозност при респираторните инфекции с въздушно капчесто предаване до липса на пряка контагиозност, тъй като инфекциозният агент няма пряк достъп до външната среда. В тези случаи трансмисията се осъществява чрез инфектирана мозъчна тъкан (Куру, Лудата крава - канибализъм!) или чрез вторична поява в инфектирана слюнка (котешкият имунодефицитен вирус, бяс!). Тази трансмисивност именно, е наложила в борбата срещу заразните болести да се използват различни рестриктивни мерки – от изолация и възбрана до „stamping out”. Именно тези разнообразни рестриктивни мерки реализират понякога огромни разходи – непреки загуби от инфекциозните болести. Тези рестриктивни мерки имат за цел да предпазят околните здрави, но застрашени ферми от пряката опасност, която представлява заразената ферма. Те са различни – например, срещу респираторните инфекции главно изолация на кашлящото животно, предотвратяване на инфекциозния аерозол чрез вентилация, серумиране на контактните животни и пр. Срещу беса - избиване на болните и контактните, имунизиране на останалите животни и пр.
Докато преките загуби в заразеното стадо, се дължат главно на немарливостта на самия стопанин, то разходите по противоепизоотичните мерки са целесъобразни, защото са в защита и интерес на околните здрави, но застрашени стопанства. Ето защо, те се поемат от държавата, която се явява като естествен защитник на всички здрави ферми и стопанства. Затова текстът от проектозакона за ветеринарната служба, който гласи, че както всички преки загуби, така и непреките разходи се поемат от стопанина на заразеното огнище, е нецелесъобразен и следва да отпадне.

Тук е уместно да се изясни проблемът със заплащането на диагностиката. Според новите разпоредби, лабораторната диагностика се заплаща от стопаните, освен ако не е насочена към определени опасни заразни болести. Това доведе до рязко намаляване на изпращането на диагностични материали, защото за частника е много скъпо да изпраща тези материали на ръка от Силистра до София, въпреки че е загубил единственото си прасе. Ежемесечните обобщени резултати от диагностиката в цялата страна бяха едно обективно огледало на епизоотичното състояние в страната. Сега намаляването на диагостиката лиши централната ветеринарна служба от реална картина за епизоотиите в страната. Ето това доведе преминаването на заплащането на диагностиката в ръцете на частните стопани поради сляпата пестеливост на държавата.
Всъщност държавата има въпиюща нужда да ликвидира епизоотиите от нейната територия, за да се предпази или да осигури търговските си връзки с останалия свят. На тази основа бяха организирани преди години такива международни организации като IOE и “WORLD wo RINDERPEST”. Благодарение на тези международни усилия от миналата година, Чумата по говедата бе ликвидирана в целия свят. Последното огнище бе ликвидирано в Сомалия./в. Гласът на фермера