Неравен млечен път

Високите разходи на млекопреработвателите са намалили печалбата им и доста от тях са завършили миналата година на загуба. Това показват финансовите отчети на предприятията от сектора за 2011 г. Тенденцията е подобна на тази в много други бизнеси – високите цени на суровините и ниските доходи на населението водят до изтъняване на печалбата или дори до загуба. Макар че повечето компании от млечния сектор са повишили продажбите си, приходите им са били изядени от ръста на средствата, които е трябвало да похарчат за основните си суровини и материали.

Допълнително утежнение е и изплащането на банкови заеми – още преди задълбочаването на кризата повечето дружества инвестираха в разширение на производството си и обновяването му, а финансирането обикновено е със заемни средства. Справка в Търговския регистър показва, че немалко фирми са заложили в банки цялото си предприятие или части от него. Като цяло в сектора не са оптимисти за настоящата година, а повечето компании смятат, че мерките на правителството със замразяване на цените на определени стоки може да има само негативен ефект.

Непазарен удар

"Пазарът стагнира. Покупателната способност на хората продължава да намалява", обясни Диляна Славова, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите (НАМ). Тя добави, че асоциацията е "за спазване на принципите на пазарната икономика и не иска държавна намеса или регулация, а да се следи спазването на конкуренцията, което сега е под въпрос". Председателят на Асоциацията на млекопреработвателите и собственик на ЕТ "Зоров-91" - Димитър Зоров, също смята, че потреблението трябва да се стимулира, но само с пазарни средства.

"Споразуменията за цени са изпреварващ ход на търговските вериги, които искат да тушират настроенията. Жестовете, които правят, са за умилостивяване на управляващите, защото след проверките ще стане ясно, че надценката на веригите е между 15-25%", коментира собственик на млекопреработвателна компания, пожелал анонимност.

След като преди няколко дни земеделският министър Мирослав Найденов призова търговците да замразят цените на основни храни, досега три вериги са се отзовали на поканата му. Производителите обаче вече недоволстват, че замразяването ще е за тяхна сметка и те ще се принудят да работят или на загуба, или да компенсират, като увеличат цените на другите си продукти. Фиксираните цени са за най-евтините артикули, обикновено собствени марки на веригите.

В сряда и президентът Росен Плевнелиев критикува действията на министъра. По думите му цените не могат да се свалят със споразумение с няколко вериги, а със създаване на конкурентна среда, в която ще има честно състезание между доставчици и производители.

Мляко във веригата

"Не приемам еуфорията около цените и опитите за замразяването им, защото вярвам, че само пазарът може да регулира цените", смята и Иван Грънчаров, собственик на "Абламилк" - Луковит. Той коментира, че напоследък всички животновъди се оплакват от ниски изкупни цени на суровото мляко, но забравят, че е пазарна икономика и всеки купува, когато има сметка от това.

Едно от оплакванията на преработвателите е липсата на достатъчно качествено сурово мляко, заради което те са принудени да внасят или да използват сухо. Животновъдите обаче имат друг проблем – цените на вносните суровини често са по-ниски от тези на българските, защото при присъединяването си към ЕС България се е съгласила субсидиите за нейните производители да бъдат значително по-ниски до 2013 г. "Има неравнопоставеност при вноса на млечни продукти, защото в други държави на ЕС субсидиите, които получават производителите, са по-високи от субсидиите, които се получават в България", каза за "Капитал Daily" Пламен Стайнов, управител на "Би.Си.Си. Хандел" – Велико Търново, производител на марката "Елена". Това според него позволява на европейски фирми да продават млечни продукти на нереално ниски цени в страната.

Компаниите не предоставят обобщени данни за пазара. Според анализ на американската InterBiz Research & Consulting, изследващ продажбите в периода 2005-2010 г., през последните 5 години вносът на млечни продукти в страната е нараснал от 26 млн. евро до 113 млн. евро със средно увеличение от над 34% годишно. Износът се е покачил с едва 10%. Вътрешното потребление на мляко и млечни продукти също се увеличава - средно с 9% на година от 255 млн. евро до 388 млн. евро по цени на едро. Въпреки това, за да се достигне средното ниво за ЕС, българите трябва да консумират 23 пъти повече сметана, 10 пъти повече прясно сирене и масло и 4-5 пъти повече мляко за пиене.

Иван Грънчаров твърди, че продажбите им вървят нагоре, като обяснението е налагане на продукти, произведени от сурово мляко, а не от заместители. Той обаче добави, че в сектора има трудности с набавянето на суровина и затова част от преработвателите, включително "Абламилк", инвестира в разширяване на фермата./capital.bg