10-05-2004 г. Дълги размисли ме доведоха до решението да се заема със селекция на своя пчелин. А също това, че само упоритият труд на пчеларя и неговите ежегодни, задължителни раннопролетни дейности по производството на майки, могат да доведат до стабилни положителни резултати при развъждането на пчелите. Природата е поставила търтея пред изпитание. При неговото тегло и малките размери на крилете му е трудно да настигне майката във въздуха, тъй като тя има въздушни торбички за облекчаване на полета. Така се извършва отборът на най-силните индивиди. Търтеите, родени в слабо семейство, недохранени, отслабени от болести, не могат да оставят наследство. Рано напролет слабите семейства се борят за оцеляване, на тях не им е до отглеждане на търтеи, затова те липсват в кошера. И обратно, в продуктивните, здрави и добре зимували пчелни семейства при същите природо-климатични условия се получават ранни търтеи, които имат шанс да се съешат с пчелни майки. В благоприятните летни месеци получаването на плодни майки е по-просто за пчеларите. Голямото количество полово зрели търтеи от по-лоши по всички показатели семейства размиват, нивелират естествения отбор. Подобряването на пчелите не зависи от региона. Сроковете за началото на отглеждането на майки са различни и зависят от датата на постъпване на прашец в кошера. На пчеларите са необходими твърди знания за породите на пчелите, различията между тях и навиците им при отглеждането на пчелни майки. Започвайки от 1981 г., на моя пчелин аз ежегодно отглеждам майки, като се стремя да направя това колкото може по-рано. Като сигнал за началото на тази дейност служи постъпването на първия прашец в семейството. При подготовката на пчелите за зимуване в семействата, от които е желателно да се получат търтеи, се оставят пити с търтееви килийки в центъра на гнездото. В началото на април за нашия район в тези семейства вече има запечатано търтеево пило. Постъпването на първия прашец, макар и силно да зависи от климатичните условия, е по същото време. За семействата, които отглеждат търтеи, не създавам някакви по-особени условия. По-голямо внимание отделям на тези, които ще отглеждат майките, т.е. на семействата отглеждачи. Не посочвам точно с какви пчели работя, тъй като това не зависи от породата. Много важно е да се изясни какви резултати иска да получи пчеларя по пътя на селекцията. За мен най-главното през това време е да получа пчели, устойчиви към заболявания. Бързият успех по този въпрос ме вдъхнови да взема решение за отбор на пчелите по зимоустойчивост. Малко от пчеларите поставят контролен кошер на кантар по време на зимуване. Използвайки теглото за контрол на разхода на храна през зимни условия, отделям семейство, което от ноември до март е изконсумирало малко повече от 3 кг мед. По време на първия пролетен преглед неговото състояние малко се отличава от наблюдваното през есента. Получавайки майки-дъщери от това семейство и проверявайки резултатите от зимуването им през следващите години, отделям група семейства, които ме устройват по продуктивност, интензивност на развитие и слаба ройливост. Тази група ми служи за основа при по-нататъшната селекция на пчелите. За да се избегне близкородственото съешаване, при отглеждането на майки ежегодно редувам две неродствени линии пчели. Освен това, за да не се допусне израждане на пчелите, намирах майки от други пчелини от района, проверявах тяхната наследственост и включвах не по-рядко от веднъж на 5 години нова кръв. Майките дъщери се проверяваха за устойчивост на предаването на полезните признаци на своята майка. Най-лекият начин за пчеларите да проверят устойчивостта на предаването на наследствените белези е външният вид на майката, а също така и на получените от нея пчели. За това не е нужно те да се проверяват с години. Ако от десетина майки-сестри повече от 2 се отличават по цвят и примерно същият брой майки имат нееднороден състав на пчелите, то такива родоначалници не участват в селекцията, а подлежат на смяна. Сменят се не само те, а и всички майки-дъщери. Получаването на много ранни майки, придаването им в семейства, изоставащи в развитието си, които по някаква причина са сменили майките в летния период /свищеви, роеви, майки от тиха смяна/, в крайна сметка допринася за значително подобрение на целия пчелин. Тъй като отглеждането на майки на моя пчелин се извършва в по-хладен период на годината, се отказах от нуклеусите и формирам отводки в същия кошер, в който е основното семейство, като използвам плътна преграда. Отводката има своя прелка, която е разположена встрани от тази на основното семейство. Размерът на отводката не превишава 3 гнездови пити, но за сметка на взаимното затопляне на основното семейство и отводката, качеството на получените майки е високо. За дълъг период от време случаите на самосмяна на ранните майки са единични. Около 80% от пчелните майки сменям ежегодно, като оставям само тези, които представляват особена ценност за мен. Една от родоначалничките живя 6 години и поколението беше много устойчиво към заболявания. Предимства на ранното майкопроизводство: 1. Създаване на високопродуктивни пчелини. 2. Генетически устойчиви към заболявания пчели. 3. Получаване на допълнително количество пчели през текущия сезон. 4. Възможност да се провери полученият резултат от отбора на потомството през текущия сезон. Недостатъци на ранното майкопроизводство: 1. Задължително ежегодно производство на майки. 2. Риск, свързан с невозможността да се оплодят майките, поради лоши климатични условия. 3. Трудоемкост. 4. Получава се достоверно подобрение на състава на пчелите само за няколко години /минимум две години/. Към недостатъците може да се отнесе и фактът, че е необходимо майките да се бележат и да се води строг контрол за техния произход, макар че това във всички случаи облекчава значително работата на пчеларя.



