Неотложни пръскания срещу вредителите по зеленчуковите култури

През юни по-високата температура и по-големите количества валежи създават условия за масови заразявания от гъбни, бактерийни и вирусни болести по зеленчуковите растения и за намножаване на насекомите. През този период по доматите се развиват бактериози, картофена мана, черни листни петна, фитофторно гниене, по пипера - мана, столбур, черна мана, брашнеста мана, вертицилийно увяхване, краставична мозайка, по тиквените - бактериен пригор, брашнеста мана, мана, фузарийно увяхване. През този период производителите трябва да обърнат внимание на колорадския бръмбар, листните въшки, картофения молец и други.

•Колорадският бръмбар (Leptinotarsa decemlineata Say.)напада картофите, доматите, патладжаните и др. Вредят възрастните и ларвите, които се хранят с листата на нападнатите растения. Отначало ларвите нагризват долния епидермис и паренхима на листата, а с напредване на развитието им те стават по-лакоми и унищожават целите листа, заедно с жилките и дръжките. След изваждане на ранните картофи бръмбарите преминават на съседните или по-далечни площи, започват да вредят на доматите и патладжаните. При топло и слънчево време ларвите (оранжевочервени на цвят и дебели) могат да обезлистят растенията за 1-2 дни. В даден посев едновременно се намират възрастни, яйца и ларви.
Борбата срещу неприятеля е резултатна, ако се проведе навреме и с подходящи инсектициди. Ларвите са най-уязвими, когато са във втора възраст и се намират по върховете на растенията. При икономически праг на вредност 150 ларви или 5 възрастни на 100 растения се предприема пръскане с един от регистрираните инсектициди: Кораген – 6 мл/дка, Актара 25 ВГ-6 г/ дка, Вазтак нов 100 ЕК- 10 мл/ дка, Децис 2,5 ЕК- 20 -30 мл/ дка, Калипсо 480 СК- 10 мл/ дка, Карате зеон-15 мл/ дка, Моспилан 20 СП- 6 г/ дка, Нексид 015 КС-30 мл/ дка, Пиринекс 48 ЕК- 200 мл/ дка, Сипервет 25 ЕК- 10 мл/ дка, Суперсект 10 ЕК- 12,5 мл/ дка, Фюри 10 ЕК- 10 мл/ дка.

•Листните въшки по зеленчуковите култури са едни от най-опасните им неприятели. Те не само, че нанасят преки повреди, но са и преносители на вирусни болести. Бахчийската (памукова) листна въшка поврежда най-силно дините, краставиците, тиквите и пъпешите; обикновената прасковена листна въшка поврежда силно пипера, патладжана, доматите; доматената листна въшка вреди на доматите, патладжана, пипера; пиперовата листна въшка силно поврежда пипера; черната бобова (цвеклова) листна въшка напада фасула и баклата и т.н. Освен това листните въшки отделят обилно „медена роса” и така зацапват листните петури. Силно нападнатите растения имат слаб растеж и добивът им е незначителен. При смученето на сок листните въшки пренасят вируси, причинители на болести: доматената листна въшка пренася вируса на листното завиване и черна шарка по картофите, краставомозаичната вироза по тиквите и други, а обикновената прасковена листна въшка пренася повече от 180 вида вируси, причинители на болести по растенията.
Най-благоприятни условия за развитие на листните въшки има през юни, когато температурата е в границите 22-25°С, а относителната влажност на въздуха е 80- 85%. Високите температури действат неблагоприятно на тези неприятели. За химическа борба с листните въшки ефикасно действие имат инсектицидите: Актара 25 ВГ- 0,007%, Децис 2,5 ЕК- 0,05%, Конфидор 200 СЛ - 0,05%, Конфидор енерджи ОД- 0,06%, Кохинор 200 СЛ- 0,05%, Маврик 2 Ф - 0,02%, Моспилан 20 СП - 0,0125%, Нексид 015 КС- 0,02%, Пикадор 20 СЛ- 0,05%, Уорант 20 СЛ- 0,05%.
•Маната (Phytophthora capsici Leonian), позната и като фитофтора е най- опустошителната болест по пипера. Тя напада също патладжаните и доматите. Целите растения увяхват внезапно, но запазват зеления си цвят отначало, а по-късно изсъхват. Инфекцията прониква през корените или кореновата шийка, която потъмнява, прищипва се и растението пада. Кората на нападнатите тъкани потъмнява и лесно се обелва. Поразяват се и плодовете. Първите признаци на болестта се наблюдават в най-ниските места на посева, където заразата бързо се разнася чрез поливните води. При доматите признаците могат да се объркат с тези от картофената мана.
За борба с маната се прилагат агротехнически и химически методи. Маната най-напред се проявява по тиквичките и това е сигнал да започнат третиранията на пипера, патладжаните, доматите. При констатиране на първите болни растения в посева или в близост до него започват пръсканията с Акробат МЦ-0,2% или Ридомил голд- 0,25%, като обилно се облива кореновата шийка.
•Столбурът е широко разпространена и много вредна болест, която причинява значителни поражения на пипера, доматите, патладжана и картофите. Причинител е фитоплазма, която има многобройни културни и диви гостоприемници и се съхранява в преносителя си насекомото цикадка (Hyalestes obsoletus).
По пипера първите признаци се наблюдават по връхните листа, които са хлоротични, ладиевидно извити и щръкнали нагоре. При натиск те хрущят, което е характерен признак. Болните растения отдалече се забелязват. Корените им са кафяви, изприщени и кората им се обелва лесно. След известно време повредените растения увяхват и изсъхват. Ако заразяването е станало рано (във фаза разсад), хлорозата се проявява от основата до върха на растенията. До края на вегетацията не загиват само най-късно заразените растения. Добивите от нападнатите посеви са ниски, а продукцията има влошено качество.
Мерките за борба със столбура са агротехнически и химически. Пиперът и патладжанът се разсаждат рано, за да се изпревари летежа на насекомото. Препоръчва се и гъсто разсаждане на растенията, защото цикадката избягва такива посеви. Има много добър ефект от засяване на царевица, слънчоглед или метла около посевите, защото те затрудняват летежа на насекомото. Химическата борба е насочена срещу цикадката по време на летежа, като се провеждат 3 – 4 пръскания през 10-12 дни с Нуреле Дурсбан -0,05% или Децис 2,5 ЕК- 0,03% и др.
•Бактерийният пригор (Pseudomonas syringae pv.lachrymans) или ъгловати петна, както още е известен е много вредна и повсеместно разпространена болест за тиквените култури у нас, но от нея най-силно страдат краставиците и има най-голямо стопанско значение за тях. Болестта поразява семеделите, листата и плодовете. По листата се появяват мазни, ъгловати петна, ограничени от нерватурата. Ако въздушната влажност е висока, от долната им страна се образуват жълти, мътни капчици от бактериен ексудат. Централната част на петната некротира, перфорира се и по листата се формират множество дупчици. При инфектиране на плодовете в ранен етап от развитието им, заболяването причинява некроза и деформации, а при по-късно инфектиране- по тях се появява меко гниене, достигащо до семената.
Причинител на болестта е бактерия, която се запазва в растителните остатъци в почвата до изгниването им. Умерено топлото и дъждовно време с вятър е благоприятно за силно развитие на заболяването. За ограничаване на бактерийния пригор е необходимо да се спазва 4 -5 годишно сеитбообръщение, сеитба на здрави и обеззаразени семена, гравитачно поливане. Първите напетнени листа трябва да се откъсват и унищожават извън посева.